Джон Коннолли - Жената от леса

За съжаление, бързо стана ясно, че Пътнам има недоверчив характер. По-рано Колдикът беше успял да вземе пистолета му с разумния довод, че не е добре да разнася ютия, използвана срещу полицай, а Нюхаус бездруго не обичаше огнестрелните оръжия. Пътнам обаче беше задържал ножа си, за който Колдикът не подозираше до момента, в който онзи реши да го използва срещу него, докато тялото на Нюхаус още се гърчеше на пода. Успя добре да го подреди, преди Колдикът да го простреля. Да уцелиш движеща се мишена от близко разстояние, се оказа много по-трудно, отколкото хората си мислеха, особено когато въпросната мишена се опитва да те изкорми.

Фактът, че нарязан, наръган и кървящ, Хеб Колдикът успя да завлачи двете тела до брега на езерото и да завърже тежести за тях, говореше много за физическата и психическата му издръжливост, въпреки че накрая се наложи да легне на земята и да ги избута с крака във водата. Преди да потъне, Пътнам като че ли изпъшка. Колдикът не знаеше дали това са газове, или не е бил съвсем мъртъв, но се надяваше да не е първото.

После измръзнал, изтощен и примиращ от болка, Колдикът се обади на добрия си приятел Били Оушън, събрат по предразсъдъци и съзаклятник във възраждането на Клана в Мейн, за да го помоли да го прибере. Имаше и други приятели, но те бяха по-умни от Били. Щом разберяха в каква каша се е забъркал, най-вероятно щяха да го оставят да мре или даже да ускорят процеса, след което да изхвърлят тялото му някъде, където скоро ще бъде намерено и полицията бързо ще изгуби интерес. Били обаче беше негов човек и отиде да го вземе. Ето защо в момента Колдикът пребиваваше в една от по-нездравословните жилищни сгради на Оушън и се мъчеше да измисли как да се спаси от доживотен затвор.

Мъчеше го раната отляво на торса. Драскотината на ръката не си струваше да се споменава, а разрезът на гърдите вече се оправяше благодарение на комбинацията от антисептици и лепенки за затваряне на рани, но това под ребрата беше друго нещо. Колдикът бе усетил как острието се завърта вътре в тялото му, движено от ръката на Пътнам или собствената му неволна реакция. Били я почисти доколкото можеше и даже направи няколко шева, но раната започваше да мирише и вече не само ходенето, но даже стоенето изправен му причиняваше непоносима болка.

Щом затвориха вратата, Колдикът нападна чипса, прокарвайки го с големи глътки бърбън. Били се зае да разопакова останалите покупки.

- Ти да не си майка ми? - попита Колдикът.

Били не можеше да каже, че не харесва Хеб Колдикът - ако беше така, изобщо нямаше да се стигне до тази ситуация, но и не смяташе, че приликата с майка му дава право да бъде навикван. Все пак реши да запази мнението си за себе си.

- Опитвам се да поддържам ред - отвърна той.

- Да си поглеждал около себе си напоследък?

Вярно, апартаментът не беше идеално чист, но Били не беше виновен, че Колдикът го е засипал с цигарени фасове, кенчета от бира и хартиени опаковки. Особено много го притесняваше пушенето. Ако сградата изгореше барабар с Колдикът, щяха да възникнат въпроси, на които Били нямаше да е в състояние да даде задоволителни отговори.

- А да ти резервирам стая в хотел?

- Не ми се прави на умник. Освен това тук смърди на кенеф.

Всъщност това отново бе по вина на Колдикът. Били му беше оставил препарат за банята, но той като че ли нямаше желание да го използва. Изглежда, нямаше желание дори да проветрява от време на време.

- Само предлагам. Друго не мога да направя.

- Аха, добре.

Това беше най-близкото до извинение, на което Били можеше да се надява.

Той разтовари покупките, прибра бирите в хладилника и седна срещу Колдикът. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади две опаковки „Викодин“ и една с антибиотик. За викодина се беше наложило да се изръси, но поне антибиотика намери в аптечката на майка си. Не беше доктор, но се досещаше, че инфекцията си е инфекция, а раната под ребрата на Колдикът определено беше инфектирана. Освен миризмата и болката вече имаше и температура. Дрехите му бяха подгизнали от пот.

Колдикът размаха лекарствата.

- Браво на теб - рече той, като лапна два викодина и ги прокара с бърбън. Антибиотиците глътна на сухо.

- Може би ще успея да намеря някого да погледне раната.

Във филмите хората като Хеб Колдикът си имаха послушни доктори, към които можеха да се обърнат за помощ, или размахваха пистолети под носа на ветеринари, за да ги излекуват. Колдикът обаче не познаваше нито един лекар, който би рискувал да попадне в затвора заради него, а Били не можеше да допусне някой да заплашва с оръжие д-р Ниан, която се грижеше за френската булонка на майка му и беше много мила жена.