Джон Коннолли - Жената от леса

От друга страна, не беше луда.

Въпреки последното, тя изглеждаше странно привързана към двамата братя и особено към Поли, който в момента гледаше телевизия при нея. Тони седеше в дневната им на отворена врата и се занимаваше с огромен модел на кораба „Конститюшън“ [23] Най-старият ветроходен кораб в Америка, който все още е на вода. Първото му плаване е през 1797 г. - Бел. прев. . Психотерапевтьт беше препоръчал корабомоделизма като средство за успокоение, а Тони беше преценил, че колкото по-внушителен е моделът, толкова по-голям ефект ще има. Когато го завършеше, неговият „Конститюшън“ щеше да бъде дълъг почти метър.

Пардон, поправка: ако го завършеше. Това беше дванайсетият модел, с който се захващаше. Предишните единайсет бяха разрушени в пристъп на ярост на различни етапи от сглобяването им. Луис мислеше, че терапевтът на Тони се е хванал за тази идея като удавник за сламка.

Луис облече сакото си и взе палтото си. Колата го чакаше отвън. Когато не искаше да шофира, Луис ползваше услугите на един узбек на име Алекс. Нямаше доверие на много хора, но този беше сред тях.

Каза „довиждане“ на братята Фулчи и госпожа Бондарчук. Инстинктивено огледа улицата, преди да отвори външната врата на сградата, макар да знаеше, че Алекс вече го е направил - иначе нямаше да чака търпеливо до колата с изражение, олицетворяващо централноазиатско спокойствие.

- Добър вечер, Алекс.

- Добър вечер, сър.

- Добре ли е семейството?

- Много добре, сър, благодаря, че се интересувате.

Разговорът беше винаги един и същ. Понякога Луис се чудеше дали Алекс би признал, ако някой член на семейството му е болен. А може би, благодарение на стриктните грижи на Алекс, нямаше такава възможност.

Луис беше взел само една малка кожена чанта за полета до Портланд. Вътре имаше химикалка и книга. Сега четеше „Опитите“ на Монтен. Мислеше си, че с удоволствие би се запознал с автора, когото намираше не само за мъдър, но и разумен.

Колата потегли. Луис разтвори книгата, но вместо да продължи нататък, се върна на една страница, която си беше отбелязал по-рано тази седмица, докато чакаше пред стаята и слушаше как една сестра помага на Ейнджъл да се завърти, за да не получи декубитални рани. От предговора беше разбрал, че Монтен е бил близък с млад поет на име Етиен дьо ла Боеси, чиято смърт го е потопила в дълбока скръб. По повод на приятелството им Монтен пишеше: „Ако ме накарат да кажа защо съм обичал моя приятел, чувствам, че не бих могъл да отговоря по друг начин освен така: „Защото това бе той и защото това бях аз“.“ [24] Монтен. Опити. Т. 1, глава XXVIII. Прев. Т. Чакъров. Наука и изкуство, 1979.

Луис докосна страницата с пръсти.

Да, помисли си той. Да.

Били Оушън спря на паркинга зад триетажната сграда в Обърн. Кооперацията беше временно изпразнена поради проблем с влагата, който формално я правеше негодна за обитание, макар Били да познаваше хора, които биха си плащали, за да живеят в нея, макар и с риск за здравето си. Малко миришеше и само глупак би сложил нещо тежко върху част от дъските, но беше по-добре, отколкото да спиш под звездите.

Били отлагаше ремонта, защото обичайният му майстор, който работеше за малко пари, но пишеше сметки за много, така че двамата с Били да си поделят разликата, се търкаляше в Окръжния затвор на Къмбърланд заради неплатени издръжки. Скоро вероятно нямаше да излезе на свобода, защото дължеше петнайсет бона за децата си, които живееха с майка си в Ню Джърси. Федералният закон забраняваше човек да живее в друг щат, ако дължи над пет хиляди за детски издръжки, което означаваше, че майстора на Били го чакат две години зад решетките и глоба до двеста и петдесет хиляди долара. Дори властите да проявяха съчувствие, той пак нямаше да се върне навреме, за да реши проблема с влагата, преди сградата да почне да се разпада. Ето защо Били беше изправен пред задачата да открие друг достатъчно подкупен изпълнител, който да го замести, а добри хора трудно се намираха.

Той отвори заключващия се багажник в легена на пикала и извади оттам торба с хранителни продукти, каса бира и бутилка „Джони Дръм Блек“. Пъхна бърбъна в джоба на палтото си, за да си спести връщането, и се запъти към сградата. Щом стигна до вратата, едно от перденцата на втория етаж потрепна.

Апартаментите имаха кухни, но Били за всеки случай беше спрял газта до приключването на ремонтите. Електричество обаче имаше, така че гостът му можеше да ползва микровълновата и да гледа дивидита на скапания телевизор. Това обаче не намаляваше мрънкането, като че ли всичко беше станало по вина на Били - а то не беше, въпреки че в момента и той тънеше до шията в лайна и единствената му възможност бе да продължава да гребе. Не виждаше как всичко това може да свърши добре. Надяваше се само да свърши някъде далеч от Обърн и самия него.