Джон Коннолли - Жената от леса

- Приемете ги като аванс и знак за добра воля - каза. - Ще останат за вас при всички положения.

Пликът изчезна мълниеносно в предния джоб на джинсите ѝ. Не можеше да се каже, че Уайт омекна - надали беше способна на това, - но в очите ѝ се появи нова светлина, ако ще и да беше само отблясъкът на сребролюбието.

- Искате ли кафе? - предложи тя.

- Да.

Това също беше част от процеса на преговорите: приемай всички жестове на гостоприемство, стига да си сигурен, че накрая няма да си платиш за тях.

Уайт наля кафе от каната на печката в две малки чашки. Гилър отказа сметана и захар.

- Отдавна ли живеете тук? - попита той.

- От около шест месеца. Земята е на брат ми. Минали сте покрай неговата къща на главния път. Аз изгубих своята, след като останах без работа. Опитах се да я задържа, но нали знаете - шибани банки.

Гилър знаеше. Съдията беше дал условна присъда на Уайт за обвиненията в корупция, но в тази славна епоха на интернет името ѝ беше опетнено завинаги. Щеше да има късмет, ако си намереше работа като продавачка на хотдог пред някой стадион, а и банкерите обикновено не гледаха благосклонно на осъдени престъпници, освен ако бяха от техните хора.

- Хубаво е тук - отбеляза той. - Не е задръстено с вещи.

- Защото се наложи да продам повечето си вещи, за да свържа двата края. Не мога да го задръстя с неща, които нямам. Приключихме ли с учтивостите?

Гилър прецени, че са приключили.

- Кажете ми какво знаете.

Уайт се облегна и скръсти ръце. Божичко. Гилър се огъна и ѝ показа следващия плик, в който имаше още хиляда долара. Последните хиляда щеше да ѝ даде след това, ако информацията си струваше.

- Има един тип, Грег Мълис се казва, живее в Медфорд. Беше женен за жена на име Холи Уийвър, но се разделиха преди шест-седем години. Сега тя живее в Гилфорд. Има момче, на около пет години, казва се Даниел. В удостоверението за раждане не е посочено име на бащата.

Гилър не показа, че името му е познато, но Даниел Уийвър беше в списъка от двайсет деца.

- След като бракът му се разпадна, Мълис известно време излизаше с приятелка на една приятелка. Искаше деца, но приятелката на приятелката ми не искаше - или поне не от него - и той продължи нататък. Случва се. Тя казваше, че не бил лош човек, просто не виждала бъдеще с него.

Тя млъкна и зачака. Гилър отброи пет петдесетачки и ѝ ги подаде.

Те последваха първите петстотин, само че в друг джоб.

- Мълис обаче страдаше - продължи Уайт. - Двамата с бившата му жена искали дете, но не се получавало. Мълис се страхувал, че проблемът е в него, но се изследвали и се оказало, че жена му е стерилна. Имало вариант да осиновят, но Мълис не щял чуждо дете. Искал свое си. Странно какви ги раждат някои мъже.

Гилър се съгласи, че е странно.

- А после, две години по-късно, жена му регистрира раждане на син - завърши Уайт. - Кажете ми как става това?

- Може да се е лекувала.

- Или бебето е малкият Исус.

- Това ли е всичко?

- Не ви ли стига?

- Не знам и няма да знам, докато не говоря с Мълис.

- Имам адреса му и копие от удостоверението за раждане. Сигурна съм, че можете да откриете и двете сам, но не знам колко цените времето си.

- Още двеста и петдесет. Ако Даниел Уийвър се окаже детето, което търся, ще ви дам останалите хиляда.

Помисли си, че ако информацията ѝ докара ангажимента му с Куейл до успешен завършек, може да ѝ даде и още петстотин.

- Ще ми дадете още две.

- И защо ще го направя?

- Защото парите не са ваши. Знам кой сте. Работите за други хора и не ви пука за детето; единствената ви цел е да го намерите заради онези, които ви плащат. Нямам представа колко заделяте за себе си, но няма да взема жълти стотинки. Вие не си плащате само за информацията, но и за добрата ми воля, и за мълчанието ми, защото бас

ловя, че възложителят ви не мисли доброто на детето, освен ако не ме убедите, че е изгубеният син на милиардер и вие се грижите да си получи наследството, но в този случай ще искам доста повече от три бона.

Речта ѝ си я биваше и в същината си бе неоспорима. Кони Уайт будеше почти възхита с чистата си корумпираност.

- Не знам защо искат да го намерят, ако изобщо става въпрос за Даниел Уийвър - каза Гилър. - Не са от хората, които обичат да ги разпитват.

Предупреждението беше ясно.

- Ще го имам предвид - отвърна Уайт.

- Непременно.

Той ѝ подаде последните двеста и петдесет кинта, след което което размисли и добави още петдесет.

- Това пък защо? - попита Уайт.

- За кафето.

Уайт сгъна банкнотите и му съобщи адреса на Грег Мълис по памет, докато вадеше фотокопието на удостоверението за раждане от купчина сметки и фактури до микровълновата. Гилър си го записа в тефтерчето, прибра копието в джоба си и стана да си върви.