Джон Коннолли - Жената от леса

- Не - отвърна Мокси, - въпреки че възрастта не е гаранция, че някой няма да роди далеч от болницата или дома си, независимо дали по своя воля или не.

- Къде тогава е детето?

- Предполага се, че ако е било мъртво, е щяло да бъде заровено заедно с майката. Може да е оцеляло.

- Или заровено някъде наблизо - отбеляза Паркър.

- Защо ще го заравят отделно от майката?

- Или е било отмъкнато от животни.

- Тогава защо не са изяли и майката?

- Сериозно ли държиш да го обсъждаме на закуска? - попита Паркър, докато си мислеше, че бебето би било по-лесно за ядене.

- Не съм чул нищо за следи от животни по тялото.

- Значи майката умира или от усложнения при раждането, или от ръцете на друг човек, а бебето остава при този, който я е заровил в земята?

- Или е оставено някъде - в болница или благотворителна организация.

Рано или късно полицията щеше да започне да проучва архивите за изоставени деца. Една по-точна оценка за момента на смъртта на младата жена щеше да бъде от полза, но изоставянията вече бяха сравнително рядко явление. Засега обаче щяха да работят по версията, че останките на бебето са заровени някъде близо до майката.

Паркър се облегна на стола си и поръча още кафе. Изчака сервитьорката да напълни чашите им и зададе очаквания въпрос:

- Защо те вълнува всичко това?

- Щатската полиция крие някои подробности.

Всъщност беше в реда на нещата полицията да не разкрива всички улики, намерени на местопрестъплението, и особено онези детайли, които можеха да бъдат известни само на човек, тясно свързан с престъплението и евентуално - отговорен за неговото извършване. Така следователите установяваха фалшивите признания и обвинения и отбиваха набезите на лудите и всички останали, които само им губеха времето.

- И ти знаеш тези подробности?

- Точно така, въпреки че само един от тях има връзка с мен.

Паркър изчака.

- Звезда на Давид - издълбана не в падналото дърво до гроба, а на едно друго близо до него.

- Не е задължително да има връзка между звездата и трупа.

- Не, но ако има област, в която този щат не изпитва недостиг на специалисти, то това са дърветата. Засега всичко е ориентировъчно, но звездата вероятно е издълбана приблизително по същото време, когато тялото е било заровено в земята.

- И си сигурен, че е Давидова звезда?

- Изпълнена е много внимателно. Не мисля, че има място за съмнение.

- Някой споменавал ли е за престъпление от омраза?

- Стана дума. Медицинският експерт още чака резултатите от токсикологията. Ще минат пет седмици, докато са готови, но аз не се сещам за много случаи на отравяне от омраза. Освен това е само Давидов щит - никакви свастики, никакви антисемитски символи. Прилича на белег, паметник, ако щеш, нищо повече.

Паркър хвърли поглед към торбичката до Мокси.

- Чашите на Тора.

- Чашите на Тора - повтори адвокатът и вдигна ръка за поздрав. - Може да се изненадаш, но аз вярвам в доброто у хората -защото виждам предимно лошото и оптимизмът е единственото, което ме вдига сутрин от леглото. Мисля, че някой е погребал тази жена, но се е погрижил за детето - надявам се, от благородни подбуди. Не знам дали съм прав, но човекът или хората, които са били замесени в това, сега са доста разтревожени. Когато полицията ги намери - а вътрешното ми чувство подсказва, че това ще се случи, защото човек, който отделя време, за да издяла Давидов щит като импровизиран паметник, не ми изглежда професионален убиец, - те ще имат нужда от съвет и защита. Да речем, че това ще бъде моята услуга към мъртвата жена. И твоя също, въпреки че ще ти бъде заплатено.

- Какво искаш да направя?

- Моят източник е изчерпан. Каквото можех да науча, вече съм научил.

От тези думи Паркър отсъди, че връзката на Мокси е по-скоро някой приближен на медицинския експертен екип, отколкото на щатската полиция.

- Нямам много приятели в Огъста - каза той.

- Аз съм адвокат. Нямам никакви. Научи каквото можеш. Разследвай успоредно с полицията. Иска ми се да вярвам, че детето е живо.

- Напук на всичко.

- Именно.

- Щатската полиция няма да се зарадва, че ходя по петите ѝ.

- Това не е убийство - поне засега, а може и никога да не бъде. Единственото установено престъпление е нерегистрирано погребение.

Сметката дойде. Мокси плати в брой и остави щедър бакшиш.

- Е? - попита той.

- Явно си намерих нова работа - отвърна Паркър.

Адвокатът се ухили.

- Добро момче! Жалко че в случая необичайните ти способности няма да влязат в действие. По дяволите, сигурно няма да се наложи дори да повишиш глас...