Джон Коннолли - Жената от леса

И така, Дерик Флин седна на бара, поръча си кафе и подхвана с Доби общ разговор, който упорито се въртеше около темата за мъжете, които си пъхат носа в живота на другите мъже и по-конкретно в работите им с жените. Това наведе Доби на спомена за трийсет и пет годишната Петра Флин, която бе дошла при него няколко месеца по-рано с толкова синини по торса и бедрата, че на по-оскъдна светлина можеше да мине за чернокожа, ако не бяха лицето, ръцете и краката от коленете надолу. Тях побойникът беше оставил недокоснати, за да може да носи рокли и да не го засрамва пред хората.

Дерик Флин не прояви агресия, не го заплаши, даже не му повиши тон, но четиресетте минути, прекарани с него, бяха едни от най-неприятните в живота на Доби, който през цялото време се чудеше дали ако този мъж, облечен в камуфлаж, с който напомняше на въоръжена крастава жаба, започне да стреля, ще убие само него, или няма да пощади и персонала му.

Накрая Флин благодари на Доби за отделеното време, плати си кафето и си тръгна. Прибра се у дома и понеже вече беше набрал енергия, преби така злостно жена си, че сърцето ѝ спря и сега той лежеше в щатския затвор в Мичиган. Мъжете като него бяха една от причините Доби да бъде особено предпазлив, когато някоя жена го помолеше да я вземе отнякъде, вместо сама да дойде при него.

- Кой ви даде името ми? - попита той.

- Едно момиче, което работи в едно кафене в Ковингтън, Кентъки - отвърна Карис. - Казва се Дорийн: Дорийн Прасковения пай. Каза, че така ще се сетите за нея.

Права беше. Докато беше при него, Дорийн се тъпчеше само с кафе и прасковен пай. При тези количества захар и мазнини, които поглъщаше, трябваше да стане сто кила, а тя бе лека като перце. Единственото обяснение беше, че енергията от кафето някак си успяваше да неутрализира калориите от сладкишите.

- Казвате, че сте бременна?

- Прехвърлих осмия месец. Господин Доби, трябва да стигна колкото може по-далеч от Ковингтън. Стигнах дотук благодарение на добрината на непознати, но не е достатъчно. Той сигурно вече ме търси и ако не ми помогнете, ще ме намери. Възможно е така или иначе да ме намери, но не мога да спра дотук. Той ще ме върне обратно и ще ме убие. Ще изчака да родя бебето му и ще ме убие.

- Кой е „той“?

- Не искам дори да ви казвам името му. Той е лош, но някои от хората, с които се е свързал, са още по-лоши. Не искам да споделям повече, отколкото се налага. Честна дума, така е по-добре.

И Доби ѝ повярва. Понякога човек просто знае. Каза на Карис Ламб да го чака в „Старбъкс“, докато я вземе, и наистина го направи. Тя беше слабо, тъмнокосо момиче с твърде големи очи, но в нея имаше и нещо жилаво, нещо кораво. Доби я качи в пикапа си и я закара в ресторанта. През следващите дни и нощи тя разказа на двамата с Естер историята си: за мъжа, който в началото изглеждал добър и различен, културен, малко по-възрастен; мъжа, който преподавал литература в частен колеж, бил достатъчно богат и колекционирал книги; мъжа, който, щом се пренесла при него, я превърнал в затворничка и тя осъзнала, че през цялото време я е подготвял за това, защото изнасилванията били неговата страст; мъжа, който я предупреждавал, че ако се опита да избяга, първо ще убие майка ѝ и сестра ѝ, а после ще я разпори с градински ножици; мъжа, който твърдял, че говори с духове; мъжа, който...

- Вие сте истинска Шехерезада - прекъсна го Куейл, - която разказва приказки, в случая примесени с истина, за да спечели време до сутринта.

- Попитахте ме за Карис Ламб - отвърна Доби, - и аз ви отговарям.

- Но също така ме лъжете. Не много, но достатъчно. Карис ви е казала името на мъжа, от когото бяга: Върней. Момичето в Ковингтън се казва Ава, а не Дорийн, въпреки че не познавам хранителните ѝ вкусове. Именно тя се е свързала с вас от тревога за Карис, която наистина я е посещавала редовно на мястото, където е работела, въпреки че това е било магазин за здравословна храна, а не кафене. Върней е смятал, че е покорил Карис и е пречупил волята ѝ, поради което ѝ е давал известна свобода на движение, макар да я следял изкъсо. Ава, която също била жертва на насилие, усетила нещо подобно у Карис и бавно, внимателно започнала да изкопчва информация от нея. Разговаряли с бележки на гърба на касовите бонове, което само по себе си било достатъчно, за да потвърди подозренията на Ава, но не и да привлече вниманието на закона. Но Карис или не искала, или се страхувала да избяга.

Майка ѝ и сестра ѝ обаче загинали в автомобилна катастрофа и изведнъж тази част от заплахите на Върней се обезсмислила. Вероятно това я тласнало към действия - това и бременността. Карис продължавала да се притеснява, че от полицията няма да повярват на твърденията ѝ за изнасилване и пленничество. Щяло да бъде нейната дума срещу тази на Върней и ако не ги убедяла, това щяло да бъде краят ѝ. Дори да успеела да избяга, страхувала се, че Върней и приятелите му ще я проследят. Тогава Ава ѝ предложила да се обърне към вас.