Джон Коннолли - Жената от леса

Колко време мина, откакто му ги отнеха - съпругата му и първото му дете? Имаше ли вече значение? Годините му с тях бавно се изплъзваха, месеците се свиваха до минути, дните - в секунди. Чувстваше как губи спомени. Сюзан и Дженифър, майка и дъщеря, се стопяваха като далечен сън. Затова Паркър трябваше да затвори вратата си за другите хора, поне за малко. В тишината можеше да изрови спомени и да възвърне любимите си същества.

А ако почакаше достатъчно дълго, можеше да го обгърне различна тишина, покой на вслушване.

Той седеше неподвижно до прозореца, зад който светлината бавно чезнеше в очакване на здрача - онзи миг, когато сенките се полюшват на ръба, преди да бъдат изцяло погълнати от спусналата се нощ, - докато не му се стори, че я зърва. Движение там, където нищо не се движеше; изгубено момиче, потрепващо като мушица над пейзажа, а обезобразеното му лице беше милостиво скрито от косите, гората и начеващата нощ.

Дженифър, изгубената дъщеря.

Мъртвата дъщеря.

Едва тогава той отвори уста.

- Кажи ми.

Гласът му накара движението да спре; детето само наклони леко глава, дочуло думите на баща си през преградата на стените, през плетеницата от клони, през мъглите, които искаха да ги задушат.

какво да ти кажа?

- Кажи ми кой съм.

ти си баща ми

- Кажи ми защо съм тук.

за да умреш

- А какъв е смисълът?

не мога да ти кажа

- Уморих се да не знам.

не бива да се страхуваш

- Но е така.

аз ще бъда с теб, когато настъпи

- Ами Сам?

Другата му дъщеря, живото дете, с което мъртвото също говореше.

тя няма да бъде там накрая

- А ще бъде ли в безопасност?

тя винаги е в безопасност

- Съжалявам, че те предадох.

не си ме предал

- Съжалявам, че не успях да те защитя.

ти не можеше да ме защитиш

- Ако бях до теб...

тогава и ти щеше да умреш заедно с мен, заедно с нас

- Аз го исках. Исках болката да свърши.

не бъди егоист, тате

Тате.

- Ти не разбираш.

разбирам

- Не мога да продължавам така.

но трябва

- Защо?

защото те се събират

- Кои „те“?

защото са близо

- Кой е близо?

небоговете

- Небог?

не, тате, не ме слушаш не един, а много

- Не разбирам.

има богове в боговете, три в едно, отражения на старите

- И какво искат Небоговете?

искат да сложат край на всичко

- А как се очаква аз да им попреча?

като живееш

- Да се живее е трудно.

да се умре е по-трудно

Той напрегна взор да я види. Сенките я поглъщаха в себе си.

а ти ще умреш

- Остани.

ще има болка, но аз ще бъда там, за да я споделя

А после?

ще продължим заедно към морето

Черният мрак се сгъсти и тя изчезна.

Паркър затвори очи. Всички тези сънища, всички тези скърби. Краят им не се виждаше.

Но приближаваше.

На другата сутрин Паркър се събуди в леглото си, макар да нямаше спомен как се е преместил от стола до прозореца. Изми се, облече се и за първи път закуси с нещо повече от кафе и препечена филия. Черното куче се беше отдръпнало.

Защото Дженифър бе дошла.

Отметна малко работа по разни документи и си резервира билет за Ню Йорк. Време беше за свиждане.

Болничната стая смърдеше на страдание. Ейнджьл още беше слаб, а храната, която му даваха, не постъпваше в организма му през устата, но успяваше да говори по няколко минути, преди да се унесе в неволна дрямка, а когато се разделяха, стисна здраво ръката на Паркър.

- Грижи се за Луис вместо мен - каза той.

Двамата вече бяха водили подобен разговор преди операцията, но Паркър не се учуди, че Ейнджьл не си го спомня.

- Ако възнамеряваш да умираш, по-добре го завещай на някой друг - отвърна.

Ейнджьл не му обърна внимание.

- Само за малко, докато отново си стъпя на краката.

- Той е добре. Светът не е спрял да се върти, защото ти си изгубил някое и друго кило.

- Говоря сериозно.

- Знам.

- Той е изпълнен с гняв. Не му позволявай да направи някоя глупост.

- Вече взриви един пикап. Това брои ли се?

Ейнджьл се замисли.

- Добре де, нещо по-глупаво.

- Ще се постарая.

Луис чакаше отвън. Ейнджьл никога не оставаше сам в болницата, дори без да броим грижите на персонала. Когато Луис не беше там, до леглото му бдяха двама странни, но ефективни стражи -братята Фулчи. Луис си беше спечелил немалко врагове през годините, част от тях благодарение на връзките си с Паркър, и нямаше да е изненада, ако някой се опиташе да му отмъсти чрез Ейнджьл.