Джон Коннолли - Жената от леса

- Колежката прибра пистолета и ножа, но сферите ѝ на компетентност не се разпростират до нумизматиката - обясни Куейл. -Кажете ми, господин Доби, знаете ли историята за граф Дьо Шале?

Доби се забави секунда-две с отговора. Ако Карлос беше повикал полиция, вече щяха да бъдат тук. Пистолетът и ножът бяха изгубени. Животът му беше изгубен.

- Не, сър - каза той накрая, - не я знам.

- Въпросният граф, Анри дьо Талейран-Перигор, бил френски благородник, приближен на Луи Тринайсети, който направил грешката да участва в заговор срещу кардинал Ришельо, а той, подобно на много велики конспиратори, никак не обичал конспирации срещу самия себе си. Ришельо наредил Анри да бъде екзекутиран, но съратниците на графа подкупили палача да изчезне нанякъде с надеждата животът му да бъде пощаден. Ришельо обаче поверил задачата на друг затворник, също осъден на смърт, но за съжаление онзи не притежавал нужните умения за успешна декапитация. Нужни били трийсет и четири удара, за да отсече главата на Анри, а до двайсетия графът бил още жив. Поуката за вас, господин Доби, е, че дори когато човек е сигурен в смъртта си, тя може да настъпи лесно или с големи болки. И така: Карис Ламб. Какво. Ви. Каза. Тя?

- Каза, че бяга от самия дявол.

Куейл се облегна назад.

- Бих искал да ви уверя, че не е говорела буквално - каза той, -но ще ви излъжа.

Земята никога не е същата след зимата. Сезонът за кратко запечатва пейзажа и го задържа на пауза, но с цената на още по-голямо преображение през пролетта.

Замръзналата земя се размеква, ледът отдолу се топи, пръстта потъва и запълва всички пространства. Но процесът не е равномерен: количествата лед и бързината на топене се променят, а резултатът е, че някога равната повърхност през годините се нащърбва и набраздява, докато някой ден разкрие всичките си слабости.

Смърчът беше сред най-старите в горичката. Можеше да се очаква, че някой ден ще падне, или поне така щяха да казват след това, като че ли надвисналото откровение беше част от естествения ред на нещата.

Не всички бяха съгласни с това. Дървото, шепнеха по-запознати, не беше толкова старо, а склонът, на който растеше, беше сравнително стабилен. Имаше ерозия, но не толкова силна, че дървото да остане без почва под корените си, а и със сигурност това нямаше да се случи толкова рязко след едва започналото топене.

Но дървото все пак падна и когато това стана, дъждът намаля; вече валеше по-бавно и спокойно, сякаш небето беше съучастник в това, което предстоеше да се случи.

Карис Ламб беше стигнала чак до Сиймор, Индиана, когато се обади в ресторанта да пита за Доби, но той бе отишъл за бройлери в един склад в Кълъмбъс. Телефона вдигна майката на Корби, Уанда Брейди, която имаше опит в кетъринга и го заместваше следобедите два пъти седмично. Уанда беше достатъчно проницателна, за да забележи тревожната настойчивост в гласа на жената и да склони ако не да ѝ даде номера на Доби, то поне да му предаде съобщението ѝ.

- Казва, че е избягала от кофти ситуация и е бременна - каза Уанда, когато Доби вдигна мобилния си телефон. - Седнала е в „Старбъкс“ в Сиймор.

Доби набра номера, който Уанда му даде, а жената отсреща се представи като Карис и каза, че е чувала, че Доби помага на хора като нея.

Доби не се имаше за добър човек. Правеше всичко това, защото съвестта му не позволяваше да постъпва другояче, но опитът го беше научил на известна предпазливост. Неведнъж се беше случвало жени и момичета, на които беше помогнал, да бъдат проследени от гаджета, съпрузи или роднини, след което или да бъдат принудени да се върнат при насилниците си, или сами да решат да го направят, понякога по причини, за които Доби не искаше дори да се замисля.

Поне две от тези жени впоследствие бяха направили точно това, което Доби молеше всяка една да не прави, а именно да споменава името му на когото и да било, освен ако човекът не се намира в сходна ситуация с тази, от която те самите бяха избягали. Резултатът в първия случай беше заплашително обаждане по телефона. Във втория случай се стигна до пряка среща с мъж на име Дерик Флин - познайте чии родители не са могли дори да напишат правилно собственото име на сина си, - който пристигна в ресторанта с „Рюгер“ на кръста, благодарение на закона в Индиана, който не възразяваше срещу откритото носене на оръжие. Доби беше с две ръце за Втората поправка, но при всички положения гледаше на човек, който влиза в заведение, магазин или обществен парк с размахано оръжие, като на духач от най-висша класа, и това важеше с двойна сила за собствения му ресторант.