Джон Коннолли - Жената от леса

- Господин Уийвър? - извика Куейл. - Покажете, че сте жив.

- Добре съм - обади се един глас от къщата. Паркър предположи, че е на втория етаж, защото един от прозорците беше отворен.

Паркър подаде книгата на Куейл и той протегна ръка да я вземе. Миг преди да я докосне, Паркър я пусна и тя се разпадна, а листовете ѝ се разпиляха на вятъра.

В този момент се случиха едновременно няколко неща.

Куейл проследи хвърчащите листове и посегна да ги хване. Морс се прицели и стреля, но не срещу Паркър, а срещу фигурата на Луис, която се показа между дърветата. Паркър се хвърли на земята, удряйки бездруго натъртените си топки, и запълзя към собствените си оръжия.

А накрая първият етаж на старата къща избухна в пламъци.

Холи Уийвър направи чаша горещ шоколад на сина си и чай за себе си. Даниел отдавна трябваше да е в леглото, но не му се спеше. Сякаш предчувстваше, че двамата трябва да си поговорят.

В „Нежния дом“ беше тихо. Четири от стаите бяха заети - две от жени и деца и две само от жени. Холи вече си беше разменила няколко думи с две от тях и бе научила имената им, но децата - момичета на възрастта на сина ѝ - вече си бяха легнали. Моли Боу, която се представи, след като Канди въведе Холи и Даниел в къщата, го успокои, че ще се запознаят на закуска.

Холи не беше чувала за „Нежния дом“, въпреки че познаваше немалко жертви на домашно насилие. Трудно беше да си жена на този свят и да не чуваш слухове или дори да виждаш доказателства, но през ум не ѝ беше минавало, че и тя може да се окаже на такова място. Чувстваше се засрамена. Искаше ѝ се да тропа по вратите и да обясни на всички, че не е тук, защото съпругът или гаджето я бие, заплашва да я изнасили или тормози детето ѝ. Криеше се зад тези стени, защото един жесток мъж искаше да убие нея и момченцето ѝ. Осъзнаваше обаче, че ако каже това, жените ще кимнат с разбиране и ще ѝ напомнят, че всички са там, защото се страхуват да не пострадат или бъдат убити от ръцете на някой мъж и че отношенията им с него нямат никакво значение. Тук никой не беше по-добър или по-лош от останалите и нямаше нищо срамно в това да потърсиш помощ, когато ти е нужна.

Холи и Даниел седнаха на двойното легло, в което щяха да спят. Тя прегърна сина си, докато той пиеше шоколада си, и промълви:

- Трябва да ти кажа нещо.

При престрелка събитията се развиват бързо, особено когато участниците се намират на близко разстояние един от друг, както от опит бе научил Хеб Колдикът. Схватката пред „Окей Корал“ продължила само трийсет секунди, но завършила със смърт или раняване за шестима от деветимата участници [35] Може би най-прочутата престрелка в историята на Дивия запад, състояла се през 1881 г. в Тумбстоун, Аризона, между пазители на реда и каубои извън закона. -Бел. прев. . Докато Паркър успее да вземе пистолета си и се приготви да стреля, Луис вече се беше свлякъл до едно дърво и кръвта му изтичаше от една рана на рамото и друга в слабините, Куейл и Морс бягаха през гората с по-голямата част от книгата, дворът беше окъпан от заревото на пожара, а Оуен Уийвър крещеше някъде в къщата.

За петнайсет секунди всичко беше отишло по дяволите.

Паркър се погрижи първо за Луис. Рамото изглеждаше само лошо одраскано, но раната в слабините беше сериозна. Той свали якето си, смачка го на топка и каза на Луис да притисне силно мястото. Партньорът му простена, но успя да задържи компреса.

- Уцелих я - каза той, - но тя не падна.

На Паркър му се искаше да тръгне след Куейл и Морс и да види как тяхната кръв изтича, но не можеше да остави нито Луис, нито Оуен Уийвър в пламтящата сграда. Стори му се, че чу звук от запален двигател, но не обърна внимание.

Обади се на 911 и докато обясняваше къде се намира, извади едно одеяло от багажника на колата и го намокри с вода. После напои и един парцал, уви го около устата си и тръгна към къщата.

Температурата и димът бяха непоносими. Огънят вече поглъщаше стълбите. Нямаше начин да се разпространи толкова бързо без акселерант. Куейл изобщо не бе имал намерение да остави някого жив. Паркър се покри с одеялото и хукна приведен по стълбите, докато пламъците ближеха обувките му. Крачолите на джинсите му се запалиха и той усети как кожата на краката му става на мехури, но се спря чак горе на площадката, за да ги угаси.

Оуен Уийвър лежеше на една страна в стаята отляво, вързан за стол. Беше събут, а лявото му ходило изглеждаше силно подуто и с обезобразени пръсти, за което вероятно трябваше да благодари на Морс. Мъжът сигурно беше паднал, докато се е опитвал да се освободи, и може би беше добре, че е станало така. Пламъците още не бяха стигнали дотук, но димът беше, а въздухът бе най-чист близо до пода. Паркър коленичи до него и огледа свинските опашки, с които беше вързан. Ножът му бе останал отвън, а не смееше да строши подлакътниците и краката на стола с ритници, за да не нарани самия Уийвър.