Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Нека се поразходим - казах аз. - Да вземем малко въз​дух.

Той пъхна ръце дълбоко в джобовете и двамата тръгнах​ме по „Парк Стрийт“.

- Трябва да помниш нещо, Рандъл. Ти не си сторил тук нищо нередно. На практика ти си жертва. Някой те тормози заради твоето минало, но каквото и да си сторил като дете, ти си платил цената за него. Променил си се, както законът изисква от теб, и оттогава насетне се опитваш да си добър човек. Никой от нас не може да направи повече от това. Ейми и аз няма да позволим там, вътре, да ти отправят фал​шиви обвинения, но можеш да си помогнеш, като гледаш на интервюто като на начин да спечелиш предимство. Щом кажеш на полицаите какво ти се случва, те ще са не по-малко заинтересовани от теб да открият кой върши това, защото ще стигнат до някои от същите изводи, до които стигам и аз. Ще се запитат дали лицето, което те безпокои, не е заме​сено и в отвличането на Ана Кор. Ще вземат тези пликове, тези снимки и този диск и ще ги анализират така детайлно, както на мен не ми е възможно. Междувременно двамата с Ейми ще продължим да работим за теб, защото точно как​то има действия, които полицията може да предприеме, а аз не мога, така има и други, които аз мога, а те, по различни причини, не могат. Единственото, което се иска от теб, е да влезеш вътре и да кажеш истината.

Хейт опита да ритне паднал жълъд, но не го уцели. Въз​дъхна, сякаш това по някакъв начин отразяваше историята на неговия живот.

- Обаче ще се разчуе нали? Престава да бъде тайна, щом повече от един човек го научи. - Звучеше като малко момче.

- Може да се разчуе след време. Когато се случи, ще ти помогнем да се справиш с това. В началото няма да е леко, но мисля, че може да се изненадаш колко много приятели имаш в Пастърс Бей. Ходиш ли на черква?

- Не ходя редовно. В баптистка от време на време.

- Ако миналото ти започне да излиза наяве, това е мяс​тото, където можеш да го признаеш публично. Не го казвам в циничния смисъл - е, не съвсем, - но нищо не прави пас​твото по-щастливо от грешник, който се разкайва и моли за прошка. Ще трябва да възстановиш репутацията си и място​то ти в обществото може да се промени, но все още ще имаш място. Междувременно ще пратим хора да те пазят, за всеки случай.

Мина училищен автобус, пълен с отиващи на излет малки деца. Две от тях ни махаха. Махнах им в отговор и целият ав​тобус се присъедини към тях. Когато се отдалечиха по пътя към магистралата, Рандъл каза:

- Все пак нямам алиби за времето, когато Ана Кор е из​чезнала.

- Рандъл, половината Пастърс Бей няма алиби за времето на изчезването ѝ. Гледаш прекалено много повторения на „Коломбо“. Няма да те лъжа: щом разкажеш на полицията за себе си, те неизбежно ще те гледат под лупа. Ще се по​грижим да бъдат дискретни, но резултатът от интереса им няма непременно да е отрицателен, защото някъде в твоето близко минало има точка на пресичане между теб и лицето, което изпраща тези пликове. Властта, която има над теб този човек, ще бъде изложена на сериозна заплаха. Бих казал, че в течение на двайсет и четири часа той или тя ще започне да изпада в паника.

- Това означава ли, че може да хвърлят там всичко, с кое​то разполагат, и да ме разкрият?

- По-скоро обратното, струва ми се. Ще се оттеглят за известно време и може би ще опитат да прикрият следите си, но правейки го, ще привлекат повече внимание върху себе си.

- Изглежда, сте доста уверен в това.

Преструвах се на по-уверен, отколкото бях в действител​ност, в повечето неща, които говорех на Рандъл, но един​ствената ми цел онази сутрин бе да се погрижа той да се представи в най-добра светлина пред хората в конферентната зала. Обаче що се отнасяше до психологията на онзи, който дебнеше Рандъл - защото той го дебнеше по-най-коварен начин, - мислех, че съм прав. Част от удоволствието да тормозиш някого, както тормозеха него, бе да го изоли​раш, особено когато съществува потенциална възможност за изнудване. Дебнещите обичат да наблюдават как жертвите им се гърчат. Дори онези по интернет, които може географ​ски да са далече, получават удоволствие от реакцията, която предизвикват - гнева, отчаянието и, накрая, молбите.

И в този момент ми светна. Мисълта ме разтърси така, че се заковах на място. Вниманието ми беше насочено към толкова други неща - Ана Кор, съобщенията за началник Алън, връзката с Томи Морис в Бостън, - че бях пропус​нал да направя един много прост извод: в какво се състоеше удоволствието от тормоза над Рандъл Хейт? Той вършеше повечето си работа от къщи и пътуваше до клиентите само когато бе наложително. Доколкото бях успял да установя, почти нямаше социален живот, но всичките контакти, които беше осъществявал, се въртяха все около Пастърс Бей.