Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Деца?

- Не, нямаме деца.

- Предполагам, че така е по-леко.

- Донякъде.

Черен джип спря срещу входа на паркинга, изчаквайки пролука в трафика. Караше го жена агент, до нея седеше Енгъл. Почти едновременно с тях пристигна и Гордън Уолш със своя партньор Соумс.

- Изглежда, че цялата банда е тук - каза Алън. - Чакаме само специалния гост.

Извиних се и влязох, за да се уверя, че Ейми е готова. В конферентната зала бе инсталиран дигитален рекордер „Олимпъс“, свързан с два външни микрофона. Ейми се бе съгласила интервюто да бъде записано, при положение че в самото начало бъде казано ясно, че клиентът ѝ доброволно се е съгласил да сътрудничи. Също така бе дала да се разбе​ре, че ще прекъсне интервюто, ако счете, че клиентът ѝ бива притесняван или ако бъде направен какъвто и да било опит да го свържат с изчезването на Ана Кор. Това бе интервю, а не разпит. Ейми беше облякла черен костюм с панталон и семпла бяла блуза. Облеклото ѝ бе сериозно, лицето ѝ бе сериозно и настроението ѝ бе сериозно. В подобни моменти си спомнях колко добър адвокат е тя всъщност.

Затворих вратата след себе си, за да съм сигурен, че няма да ни чуят, и казах:

- Получих още един текст от почитателя на началник Алън.

- Интересно подбран момент. Може ли да го видя?

Подадох ѝ джиесема.

- „Коте“ - каза тя. - Мразя тази дума. Някакви предполо​жения как се вмества това в общата картина?

- Рандъл Хейт е атакуван заради Селина Дей, а сега някой злослови по адрес на Кърт Алън. Да се чуди човек колко ли потенциални изнудвачи може да има в един малък град.

- Мислиш, че е същият човек ли?

- Възможно е.

- Ами ако са прави за Рандъл...

- ...тогава може да има известна истина и в онова, което се говори за Алън.

- Не можем просто да го сложим да седне и да го попи​таме дали е педофил - каза Ейми. - Няма да е учтиво. Бихме могли да кажем на Уолш или на Енгъл.

- Бихме могли, но няма да е забавно.

- Странна представа имаш за забавното. След като пър​вото не върви, а второто, както изглежда, не те въодушевява особено, тогава какво ни остава?

- Няма да искаш да знаеш - отвърнах аз.

- Така ли? - Погледна ме изучаващо. - Добре, прав си, не искам. Никак, никак не искам.

Служителят от приемната се обади да съобщи, че Енгъл и компания са във фоайето. Излязохме от конферентната зала, Ейми за да поздрави основните играчи и да ги въведе, а аз за да чакам отвън Рандъл Хейт. Докато бях там, изпратих един имейл от телефона си. Нямаше съобщение, така че имейлът отиде на временен адрес в Яху.

Десет минути по-късно Ейнджъл и Луис вече проникваха в дома на началник Алън и издирваха камиона му.

Рандъл Хейт пристигна, облечен точно както можеше да се очаква да се облече счетоводител от малък град за непри​ятна среща. Носеше син костюм, който се колебаеш дали да наречеш морскосин,или не, и на който дори в „Менс Уерхаус“ [25] Верига магазини за мъжко облекло, предназначено за масовия по требител. - биха погледнали с неодобрение заради твърде консервативната кройка; бяла риза, която висеше над кола​на, сякаш тялото му постепенно се смаляваше; и вратовръз​ка на сини и сиви райета с неуместен кръст точно под възела. Хейт се потеше и явно се чувстваше зле. Позабави се до още отворената врата на колата, сякаш не беше далече от мисъл​та да скочи обратно вътре и да запраши към канадската гра​ница. Разбирах нежеланието му да продължи, и то не просто защото беше на път да огласи нещо скрито и срамно за себе си пред враждебните погледи на други мъже. Досегашният му опит с полицията бе толкова травмиращ и бе променил живота му така радикално, че тук, на този покрит с окапали листа паркинг, той положително преживяваше още веднъж онези предишни срещи. Отново беше момчето в беда, детето с кръв по ръцете.

Отидох при него.

- Държиш ли се, Рандъл?

- Не съвсем. Не мога да спра ръцете си да треперят и ме боли под лъжичката. Не трябваше да идвам. Изобщо не би​ваше да се съгласявам на това. - Безпокойството му преми​на в гняв и гласът му се извиси. -Дойдох при госпожица Прайс, защото ми трябваше помощ. Очакваше се двамата с нея да ми помогнете, а сега съм загазил още повече. Нали уж трябваше да сте на моя страна!

Треперенето на ръцете се разпространи по цялото му тяло. Приличаше на отвесна пружина, вибрираща от страх и от гняв.

Гарван кацна на клон над главата му. Отвори човка и из​даде единствен подигравателен грак, сякаш се присмиваше на човека отдолу за слабостта му.

Нямаше да е добре за Хейт, ако влезеше в конферентната зала в това състояние. Не знаех как щеше да реагира, ако започнат да го разпитват грубо, както не се съмнявах, че ще постъпят въпреки настояването на Ейми да не го правят. Трябваше да го подготвим и Ейми бе признала това, кога​то ми каза, че той най-сетне се е съгласил да говори с по​лицаите, но веднага след това е млъкнал и е отказал да се консултира повече с нея. Ейми бе изразила загриженост, че въпреки своите обещания Хейт може изобщо да не се яви на интервюто. Дори само фактът, че беше стигнал дотук, бе постижение. Сега трябваше просто да бъде успокоен.