Джон Коннолли - Душа в пламъци

Когато стана почти на осемнайсет, го преместиха в друг затвор и тя го последва. За известно време го накараха да дели килията с друг, но това не продължи дълго. Съкилийникът му бе по-възрастен от него с десет години и мири​шеше на вкиснато мляко. Едното му око беше по-малко от другото и клепачите му бяха покрити със засъхнали гурели. Имаше криви нокти. Те напомняха тръни. Не говореше. Ни​кога. Изглежда, че и не спеше, защото, докато се мяташе и въртеше на койката, момчето виждаше силуета на главата му да се надвесва над ръба на горната койка и да го наблюдава. На третата нощ, докато спеше, момчето беше нападнато. То знаеше какво иска по-възрастният мъж и се мъчеше да го от​блъсне. По някое време виковете му привлякоха вниманието на един от пазачите и на другия ден го преместиха в друга килия и в друго крило, а съкилийника му пратиха в карцера. Момичето го утешаваше. Прегръщаше го в тъмното. Никой повече нямаше да му причинява болка.

Никой освен нея.

Три дни по-късно неговият мъчител се самоуби в карце​ра, като отвори артерия на лявата си ръка, разкъсвайки плът​та си с ръждив пирон, за да остави кръвта си да изтече.

Онази нощ, когато дойде при момчето, момичето мири​шеше по-различно.

Миришеше на вкиснато мляко.

Той никога не спомена за нея пред психолог, пред пазач и пред когото и да било. За нея не биваше да се говори. Той беше неин и тя беше негова. Боеше се от нея, но си мислеше, че може би също така я обича.

Сега, години по-късно, в друга стая, в друг щат, искаше тя да дойде и да потвърди, че всичко това най-сетне бе свър​шило. И сякаш в отговор на желанието му изведнъж усети нейната миризма. Обърна се в леглото и я видя да клечи в сенките и да го наблюдава. Така се стресна, че изкрещя. На​последък тя рядко го правеше. Когато влизаше нощем в ста​ята му, се настаняваше тихо до него, като пропълзяваше под юргана от долния край на леглото; или ако беше ядосана, смъкваше завивките му или стържеше по прозореца с нокът и му пречеше да заспи. Иначе си стоеше на своите места, и по-специално в мазето.

Ала откакто детективът го посети, тя се бе променила и той беше сигурен, че отсъствието ѝ бе свързано с него. Но пък от друга страна, вече не помнеше кога за последен път бе канил някого в къщата. Поведението на Рандъл не изглеждаше странно на никого в Пастърс Бей. Колкото по на север в щата навлизаш, толкова по-вероятно е да срещнеш семейства или индивиди, които не желаят да бъдат безпо​-коени, които предпочитат да си стоят сами. Мейн бе щат на пръснатите къщи, пръснатите градове, пръснатите хора. Ако предпочиташ останалите да живеят толкова близо, че да те чуват, когато се чешеш, има големи градове, които ще ти ха​ресат повече. Ако пък искаш да си се чешеш на спокойствие, тогава Мейн е твоят щат. Дори местните му клиенти ряд​ко стигаха по-далеч от коридора, когато се отбиваха да му донесат документи или да изяснят някой служебен въпрос. Той обикновено предлагаше кафе от любезност, канеше ги да седнат, но те рядко приемаха поканата, а когато я прие​маха, момичето не проявяваше интерес към тях. По своему тя бе същата самотна душа като него. Те бяха двойка тъмни звезди, свързани помежду си от гравитацията на миналото.

Все пак Рандъл не беше отшелник. Посещаваше засе​данията на градския съвет и се занимаваше безплатно със счетоводството му. Помагаше при благотворителните меро​приятия, излизаше с лопатата да изрива пътеки за по-въз​растните през зимата и дори се бе срещал, много за кратко, с разведена жена, която се бе преместила в Пастърс Бей от Квебек, за да рисува пейзажи, и работеше като доброволка в библиотеката. Тяхната колеблива връзка стана причина в града да плъзнат някои слухове, не на последно място защо​то се предполагаше, че Рандъл Хейт е гей. Фактът, че не е, разочарова онези, които считаха, че един счетоводител гей внася малко от така нужния колорит в социалния състав на Пастърс Бей, и които сега полагаха големи усилия да наме​рят друг, който да прилича на гей, за да се компенсира усе​-щането за нарушаване на баланса.

Връзката не беше приключила зле. Не бе имало голям скандал, обвинения, че единият е измамил другия. Рандъл просто бе престанал да се обажда и после бе напуснал гра​да с колата си за две седмици, без да каже на жената къде отива и кога ще се върне. Когато се прибра, тя вече си бе събрала багажа и се готвеше да се премести другаде. Беше решила, че спокойно може да рисува и в град, където има повече от два бара и повече от двама приемливи мъже. Но беше харесвала Рандъл. Казала бе на приятелките си, че не разбира защо той внезапно охладнял към нея.