Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Само едно за из път - каза той, сложи на бара една десетачка и една петачка, поръча бира с уиски и каза на бармана да задържи рестото. Когато барманът отиде до кранчето, го спря и му каза да го направи с „Джак Даниълс“.

- Няма особена разлика, ако ще го сипваш в бирата - каза барманът.

- За мен има - отвърна Демпси.

- Парите са си твои.

- Съжалявам, че ще е за сметка на твоя бакшиш.

- Не съжалявай. Барът е мой.

Той беше над петдесетте. Еднакви белези минаваха по дължината на двете му ръце от лактите до китките. Видя, че Демпси ги гледа, и каза:

- Мотоциклет.

- Мислех, че е неуспешно самоубийство, но ще приема историята с мотора.

Барманът прихна. Звукът напомняше клокочене на тиня в блато край горещ минерален извор.

- В мотела ли си отседнал?

- Да.

- Запозна ли се с Бренда?

Въпросът накара групата в другия край на бара да избух​не в смях.

- Не знам. Тя как изглежда?

- Старата в офиса. Очила. Голяма, голяма жена.

- Да, запознахме се. Тя каза, че имаш туршия, но по-до​бре да не ям от нея.

Барманът прихна отново, а любовниците се закикотиха истерично.

- Леле, туршия - каза барманът и изтри от очите си съл​зите от смях. - Тази Бренда.

След това го остави да си пие питието. Демпси не вижда​ше никаква туршия, но това не го безпокоеше особено. „Олд Фолкс Буги“ беше последвано от „Тайм Лъвс а Хироу“. Бар​манът говореше с другите си клиенти. Те поискаха още на​питки и макар пред тях да имаше още много пълни чаши от предишните поръчки, той ги обслужи, очевидно забравил за предупреждението си, че скоро затваря. Те изпратиха на Демпси още една бира с уиски и той поде задължителния любезен разговор с тях, като подаде глава иззад колоната, но те разбраха, че иска да бъде оставен сам, и се забавляваха твърде добре, за да му се разсърдят. Отиде до тоалетната. Когато се върна, до бара стоеше Райън. Беше напрегнат и това напрежение се бе предало на останалите присъстващи, защото разговорът бе станал доста по-тих и жената вече не беше така интимна с кавалерите си, както преди малко. Демпси видя очертанията на пистолета под ризата на Райън. Не знаеше дали са го забелязали и останалите. Глупак. Глу​пак, глупак, глупак.

- Седни - каза Демпси. - Ще те черпя едно питие. - Из​вика на бармана: - Разбираме ли се за още едно за приятеля ми?

Барманът погледна демонстративно часовника си, но не отказа поръчката. Райън придърпа стол, без да погледне Демпси. Гледаше право пред себе си.

- Какво правиш? - попита Райън.

- Какво ти се струва, че правя? Пия си питието.

- Събудих се, а тебе те нямаше.

- Какво, да не сме женени?

Отпи от чашата си, мъчейки се да изглежда спокоен, но ръката му трепереше.

- Носиш ли телефоните си?

- Не, оставих ги в стаята. Какво те засяга?

Барманът дойде с още една бира с уиски, Демпси сложи на плота петдесет долара и му каза да налее на всички по още едно, включително и на себе си. Барманът си удържа само парите за питието на Райън и му върна рестото.

- Вече приключвам сметките - каза той.

- Няма да стоим дълго.

- Понякога наминават ченгетата - отвърна барманът и Демпси разбра, че бе забелязал пистолета на Райън.

- Разбирам - каза той. - Благодаря, че ни каза.

Барманът се отдалечи.

Райън не смеси уискито с бирата, а го изпи отделно. По​пита:

- Използва ли телефона тук?

- Какво ти става? Що за въпрос е това?

Райън стоеше изпънат, сякаш бе глътнал бастун. Все още не беше погледнал Демпси.

- Попитах те нещо. Използва ли телефона?

- Не, не съм използвал телефона. Защо не го наръсиш с прах за пръстови отпечатъци? Или не попиташ бармана? Господи, Франки, какво има?

Райън се поотпусна и Демпси разбра, че не беше ядосан, беше изплашен. Когато сложи ръка на рамото му, усети, че трепери, и каза:

- Говори с мен.

- Помислих, че си избягал от мен. Помислих, че си ни предал.

- Какво? Как можа да си го помислиш! Никога не съм ти давал повод да мислиш така.

- Чух те да говориш с Томи. Не чух всичко, само част от разговора ви. Ти спомена за предател и как на Джоуи Туна не му харесвало да се навъртам наоколо. Звучеше така, ся​каш не ми вярваш, сякаш не ме считаш за надежден.

Как бе възможно разговорът им да се е чувал толкова на​далече? Какво ли още бе чул Райън напоследък?

- Знам, че си стабилен, Франки. Ти винаги си бил човек, на когото може да се разчита. Знам, че сме имали разногла​сия, но никога не съм се съмнявал в теб.

- Аз не съм предателят, Мартин, кълна се.

- Никога не съм те подозирал. Виж, дори не знаех дали има предател. Просто мислех на глас.