Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Имат туршия, но аз не бих яла от нея.

Демпси се отказа. На плота имаше куп опаковани меню​та бърза закуска, така че грабна две и тръгна към стаята на първия етаж, която щеше да дели с Райън. Томи бе взел съ​седната само за себе си.

- Може ли да поговоря с теб за минута, Томи? - попита, след като пусна Райън да влезе в стаята преди него. Томи кимна. Запали цигара и Демпси му направи знак, че трябва да отидат малко по-навътре в паркинга, настрани от главната сграда. На небето нямаше звезди и сякаш усещаше тежестта на облаците върху плещите си, самото небе ги натискаше на​долу. Никога не се бе чувствал по-притиснат, по-ограничен едновременно от човешки и от природни сили.

Томи не им бе казал какво възнамерява да прави, когато го бяха взели от Нюбърипорт, но Демпси се беше досетил още когато бе наредил да потеглят на север. По-голяма​та част от пътуването бе преминало в мълчание, дори без радио, което да ги отвлича от мислите, Райън на предната седалка, Томи опънат на задната, понякога дремещ, но пове​чето време просто втренчен в празното пространство. И ето че сега бяха тук, в обезпокоителна близост до Пастърс Бей.

- Не искаше да говориш пред Франсис ли? - каза Томи.

Демпси усети миризмата на застояла пот, която лъхаше от него, видя петната по панталона му. Томи беше извес​тен със своята елегантност. Поддържаше се чист и спретнат дори в най-трудните времена. Миризмата на застояло, смач​каните му дрехи и небръснатото лице разтревожиха Демпси повече от онова, което бе сторил на Джоуи и провалената акция срещу хората на Оуени, която беше разпоредил.

- Да, реших, че е по-добре да сме само двамата.

- Позволи ли му да седи вътре на срещата с Джоуи Туна?

- Не.

- Всеки би си помислил, че му нямаш доверие. Има ли нещо, което искаш да споделиш с мен?

Демпси отново съжали, че бе спрял да пуши. Това се пре​връщаше в някаква мантра. Усещаше, че няма какво да пра​ви с ръцете си, няма къде да ги дене. Набута ги дълбоко в джобовете от страх, че ще го издадат, че движенията им ще разкрият едва сдържаната му паника.

- Имам много неща на ума си - каза той. - Не знам откъде да започна.

- Не бързай. Разполагаме с цялата нощ. Напоследък не спя добре, а ме е страх да започна да гълтам хапчета.

Томи дръпна продължително от цигарата, наблюдавайки удължаващото се стълбче пепел. То като че ли го хипнотизи​раше. Вперил бе в него немигащ поглед, забравил за другия мъж, лицето му посивяло от стрес и умора. Демпси се пита​ше от колко ли време Томи Морис не се е радвал на здрав нощен сън.

- Как се стигна дотук, Томи? - каза той.

- А? - Томи излезе от замаяното си състояние. - До какво се е стигнало?

- Да сме тук, да живеем от пари, извадени от кутия за обувки. Замислял ли си се изобщо как всичко се разпадна толкова бързо?

- Да, замислял съм се.

- И стигна ли до някакъв отговор?

- До още въпроси. И никакви отговори. А ти?

Демпси подбираше думите си внимателно.

- След срещата с Джоуи започнах да мисля, че може би всички ти имат зъб от самото начало, а не само Оуени. От колко време Джоуи ни баламосва, твърди, че е действал като посредник, а всъщност е бил на страната на Оуени? И ако е подшушвал нещо на Оуени, правил го е, защото му е било наредено от по-горе. И това не е започнало едва предишната седмица или предишния месец. Било е договорено. Ние ре​-шихме, че късметът ни изневерява, но колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че някой е говорил неща, които не е бивало да говори.

- Пред ченгетата? Федералните?

- Не е задължително. Достатъчно е било само да под​хвърли някоя и друга дума на Джоуи. Ние му вярвахме. Ми​слехме, че е неутрален. Но той никога не е бил неутрален. Могъл е да използва информацията както намери за добре: да подаде анонимен сигнал до полицията, да каже на Оуени. Помисли си: коне, които се е очаквало да паднат, не падат така, както се е очаквало, а Джоуи отминава това със смях и ни казва, че се случват такива неща, че всички са пострадали от това. Куриерите и дилърите ни биват залавяни, а Джоуи ни казва, че федералните имали доносник във Флорида, че очаквал да разбере кой е и че не сме засегнати само ние. По​лучаваме информация за митнически склад, а когато го раз​биваме, намираме вътре само една десета от онова, което са ни казали, че ще намерим, и ченгетата ни налазват отвсякъде още преди да сме изкарали камиона вън от вратата. Джоуи ни каза, че информацията ни не я бивало, че италианците едва не загубили цял екип по същия начин, но аз поразпитах тук-там и никъде не бяха чували италианците да са напада​ли склад и акцията им да се е провалила. И ни изключваха от бизнеса, който трябваше да е общ: фалшифицирането на документи от строителството и от концесиите. Вършат се далавери, а ние научаваме за тях чак след това. Сега си спом​ням всичко това и натрупването на дребни детайли ми дава представа как непрекъснато са кълвали от нас, как малко по малко са ни изяждали живи. Всички други са печелили пари, но не и ние.