Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Знаете ли кой е натиснал спусъка?

- Официално не знаем. Неофициално считаме, че е бил самият Томи Морис.

- Необичайно. Би се очаквало да прехвърли работа като тази на хората си.

Този път реакцията му бе само загатната, напомняше кратко трепване по иначе гладка повърхност на езеро, къ​дето е помръднало перка скрито във водата същество. Тук имаше нещо, нещо интересно.

- Казах ви, че не са му останали много хора - отвърна Енгъл. -Може за него да е било лично. Хората, които се движат в тези среди продължително време, свикват да крият дълбоко своите чувства. Те не забравят обидите, чакат да на​стъпи момент, когато ще е оправдано да предприемат нещо.

- Изглежда, че сте много добре информирани. Подслушвателно устройство ли имате някъде?

- Имаме подслушвателни устройства на много места. За​това сме Централно бюро за разследване, а не Местно бюро за предположения. -Отново беше уверен. Онзи кратък миг на несигурност беше отминал. -Затова и можем да гаранти​раме, че ще се погрижим за клиента ви, ако сте загрижен за неговата безопасност. Можем да прикрепим хора към него или да го преместим вън от града за известно време. Става дума за мъж, нали?

Надух бузи, изпухтях и се престорих, че размишлявам над възможните тежки последствия, после признах, че кли​ентът наистина е мъж.

- Той не иска да напуска града. Всъщност за него това е един вид спънка. Живее си добре в Пастърс Бей и иска не​щата да си останат така. А аз не желая да прикрепвате към него федерални агенти. Половината хора тук в бара навярно са надушили, че сте полицай още в мига, в който дойдохте, а на останалите им е все едно, защото и те самите са полицаи. Щом някой като Томи Морис ще души наоколо, държа към клиента ми да се привлича възможно най-малко внимание. Ако се стигне дотам, аз лично ще поема охраната му.

- Сигурен ли сте в това?

Правата линия се превърна в начупен белег: усмивка, при положение че не очаквате в усмивката да има топлина и от​зивчивост или каквото и да е друго добро човешко чувство.

- Продължавайте, слушам ви.

- Томи Морис е напуснал убежището си и ние мислим, че пътува насам.

- Още по-важна причина да държа клиента си вън от шахматната дъска.

- Вие решавате. Кога ще можем да поговорим с този ваш мистериозен клиент?

- Искам още нещо.

- Нима?

- Искам да ми се даде свобода да правя проучвания по неговия случай. В замяна ще споделям всяка важна инфор​мация с Уолш.

- На него няма да му хареса да се мотаете в периметъра му. Нито пък на Алън.

- Просто ще трябва да си запушват носовете.

- Ще говоря с тях и ще видя какво може да се направи.

- Сигурен съм, че ще успеете да ги убедите, сладкодумен хитрец такъв.

- И в замяна ще получим достъп до клиента ви?

- Ще се свържа с адвоката му.

- Едва ли ще ви е трудно, тъй като той току-що влезе.

Обърнах се и зърнах Ейми, тя се поколеба, когато видя, че не съм сам. Махнах ѝ да дойде и ги представих един на друг.

- Ейми, това е специален агент Енгъл от бостънския офис на ФБР. Специален агент Енгъл, Ейми Прайс. Специа​лен агент Енгъл обича да бъде наричан „специален агент Енгъл“, Ейми. Това е въпрос на гордост.

Ейми изглеждаше объркана, но не каза нищо. Специален агент Енгъл се усмихна така, както палач би се усмихнал на последната сполучлива шега на осъдения точно преди да стовари секирата.

- Със специален агент Енгъл тъкмо обсъждахме безопас​ността на клиента, но вече приключихме.

Енгъл стана и ми благодари за питието.

- Ще ви оставя да си поговорите - каза той. - Чакам и двамата да ми се обадите много скоро. - Остави повече от половината уиски на бара и тръгна към изхода.

- Не си е допил питието - рече Ейми.

- Мисля, че го поръча само за да прилича повече на човек.

- Наистина има нужда от нещо.

- Съгласен съм с теб. Когато се погледне в огледалото, навярно и собственото му отражение изпитва желание да го фрасне в лицето.

- Какво обсъждахте?

- Позволих му да ме сломи дотолкова, че започнах да ми​сля, че клиентът ни може би наистина трябва да отиде на разговор, а в замяна той ми каза повече, отколкото знаех до този момент и може би малко повече, отколкото искаше да знам, защото е убеден, че извлича по-голяма изгода от мен от постигнатото споразумение. Освен това може би ще убе​ди Уелш и Алън да ми позволят да работя за Хейт, или поне да ми оставят достатъчно пространство, за да мога да дишам.

- Значи не си се почувствал длъжен да му кажеш, че Хейт вече е взел решение? Това е почти, но не съвсем непочтено. Сигурен ли си, че не си учил за адвокат?