Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Аз черпя - казах. - Приемете го като подсещане за зна​чението на думите елементарно гостоприемство.

- Мисълта за времето, прекарано в апартамента за гости на Пастърс Бей, още ли ви измъчва?

- Психически и физически. Онези столове не бяха напра​вени за удобство.

- Можеше да бъде и по-зле, макар да чувам, че областни​ят затвор бил приятен.

- Можем да организираме една обиколка.

- И без обиколка мога да ви уверя, че е по-приятен от щатска арестантска килия.

- Това заплаха ли е, агент Енгъл?

- Предпочитам специален агент Енгъл, макар да приз​навам, че е дългичко. И не, не е заплаха. Не мисля, че вие реагирате много добре на заплахите. При вас, предполагам, трябва винаги да е морковът, а не тоягата. Има ли място, където можем да поговорим?

Кимнах на Дейв да му съобщя, че приключвам. Клиенти​те вече се разотиваха. Посочих едно от сепаретата за двойки в ъгъла, възможно най-отдалеченото от Ейнджъл и Луис, по​сле си налях чаша кафе от каната и се присъединих към него.

Той беше навярно на моята възраст, но по лицето му ня​маше бръчки и ако в русата му коса имаше прошарени кичу​ри, те бяха прикрити добре. Устните му бяха много тънки, хоризонтален срез в лицето, очите му - сивкавосини. При сблъсък би представлявал вдъхваща страх фигура. Не ми се вярваше да има много приятели.

Косите ти да настръхнат.

- Е - каза той, - началник Алън, изглежда, още не е от​крил кой е клиентът ви, макар да карате бърза и мощна кола в малко мейнско градче. Обаче е по следите му. Много скоро ще започне да лази на четири крака и да ги души.

Можех да му кажа веднага, че Рандъл Хейт ще се свърже с полицията, но това нямаше да ми донесе дивиденти. По-добре беше да слушам и да чакам, за да видя какво мога да изкопча от него срещу малка или никаква информация от моя страна.

- Тогава нямах никакво основание да считам, че затруд​ненията на клиента ми са свързани със случая „Ана Кор“. Обясних това по време на разговора ми с детектив Уолш и съм сигурен, че той ви е предал подробностите.

- Повечето от тях. Останах с впечатлението, че може да ви е казал нещо, за което впоследствие да е съжалил. Вие наистина умеете да влизате под кожата на хората, признавам ви го. Предполагам, че това е от полза за работата, която вършите, макар и да носи известен риск за личната ви безо​пасност. Обзалагам се, че през годините неведнъж сте отна​сяли синини и рани от нож.

- Аз оздравявам бързо.

- Щастливец. Някои от хората, които са ви ядосвали, са имали по-малко късмет. Знаете ли, че фигурирате в нашата система?

- Да, знам. И вие знаете, че го знам, иначе нямаше да ми зададете този въпрос.

- Това е много интересно. Имали сте невероятен късмет.

- Нима? Знаете ли, понякога ми се струва, че не е точно така и че ФБР има известна заслуга за това.

Енгъл направи лека корекция на изражението си към нещо, наподобяващо съжаление.

- Подборът на думите бе неуместен. Извинявам се. Оно​ва, което признавам, е, че като оставим настрана вашата по​някога необуздана природа и погрешните ви преценки от време на време, общо взето, действията ви са помагали за отстраняването на някои нежелателни елементи от нашето общество. В това отношение ние с вас си приличаме, дори по необуздания понякога нрав и неправилните преценки. Имам и въпроси към вас. Те са общи и едва ли са в разрез с изискванията за поверителността на информацията за кли​ента, но ще ни позволят да напреднем в този разговор и, раз​бира се, в отношенията помежду ни.

- На всичките си гаджета ли говорите така?

- Да.

- И върши ли работа?

- Не бих казал.

- Не е за вярване.

- Нали?

Той отпи от уискито и оголи зъби като плъх, който опит​ва вкуса на въздуха.

- Разследването ви напредва ли? - попита.

- Напредва.

- Има ли изгледи в резултат на това да станете постоянно присъствие в Пастърс Бей?

- Вероятно е.

- Доколко сте убеден, че интересите на клиента ви не са свързани със случая „Ана Кор“?

Замълчах за момент. Пазарлъкът започваше.

- Не съм сигурен.

- Това не е същото, което сте казали на детектив Уолш. - На практика той ми размахваше пръст, а в добавка цъкаше и с език.

- Впоследствие промених мнението си. Затова използ​вах минало време, когато подхванахте темата преди малко. Нямах основание да мисля, че има такава връзка. След това станах по-непредубеден.

- На какво основание?

- Пастърс Бей е малък град. Неприятностите на клиента ми са... ами, по-скоро от лично, отколкото от професионал​но естество. Те са свързани с една случка от младите му го​дини. Започвам да мисля, че може да е разумно да съобщи на полицията за тях. Ако стори това, може би ще изключи поне една от линиите на вашето разследване и дори ще ви насочи в обещаваща посока. Обаче предположенията ми се основа​ват само и единствено на отрицателното ми отношение към съвпаденията.