Джон Коннолли - Душа в пламъци

Нататък: имена и истории, населени места и съдебни ре​портажи.

След това обаждания до Бостън: оставям съобщения, ис​кам услуги и ми обещават услуги. И чакане. По обед прис​тигна имейл от бивше ченге в бостънската полиция, сега частен детектив във Фичбърг, изпратен от адрес, който няма да бъде използван никога повече.

Томи Морис бе по-голям брат на Валъри. Имаше линкове към множество статии, най-новата - от последната седмица, за убийството на някой си Джоуи Туми, Джоуи Туна, аме​риканец от ирландски произход, бизнесмен, обичан пред​ставител на търговията с риба в Бостън. Линк към рубрика в „Сънди Магазин“, озаглавена „Запознайте се със стария шеф, същият като новия шеф“ - размисли върху настоящото състояние на организираната престъпност в града. Матери​-алът съдържаше различни примери, илюстриращи борбите за власт в бостънския подземен свят и най-вече сред ирланд​ските елементи, опитващи да запълнят вакуума, създаден след принудителното оттегляне на Уайти Бългър. Имейлът завършваше с едно-единствено изречение от информатора ми: „Томи Морис потъва“.

Изведнъж залозите се покачиха и се радвах, че Ейнджъл и Луис скоро ще бъдат тук. Междувременно се обадих на Ейми и ѝ казах какво съм открил. По-наложително от вся​кога бе да защитим Рандъл Хейт, ако и когато той се яви в полицията, защото имах усещането, че правилото кръв за кръв скоро щеше да влезе в действие. Енгъл бе в Пастърс Бей, защото считаше, че изчезването на Ана Кор може да е последствие от престъпната дейност на вуйчо ѝ. Дори и да не беше така, той явно очакваше вуйчото да се намеси въ​преки всичко. Такова бе правилото на кръвното отмъщение: то беше най-важно от всичко. Освен това повторих на Ейми ултиматума си, който беше наложен от изпратените на Хейт снимки с педофилски характер и възрастта на Ана Кор: Хейт трябваше да потвърди, че е готов да говори с полицията, и трябваше да направи това скоро. Ейми беше ядосана, задето бях опрял пистолет в главата ѝ. Поиска да ѝ дам няколко часа и аз се съгласих.

- Ами онези есемеси? - попита тя.

- Няма други - отвърнах.

- Ще кажеш ли на полицията за тях? Те съдържат сериоз​ни твърдения за един от ръководителите на разследването.

Забелязах, че избягваше да споменава имена.

- Още не.

- Едни правила за клиента, други за тебе, така ли? - каза тя и затвори.

След като бе убил Джоуи Туна, Томи Морис бе взел авто​бус от Логън и бе прекарал нощта в една странноприемница в Хюбърипорт -хранил се бе в стаята си, гледал бе телеви​зия, мислил бе за онова, което бе сторил на Джоуи, за онова, което бе поръчал да сторят на Оуени Фаръл и как наказани​ето му се беше разминало. Недоумяваше как ченгетата бяха стигнали толкова бързо до Оуени, но това беше без значе​ние. Джоуи Туна бе мъртъв и едва в тишината на странно​-приемницата си даде сметка колко огромни ще са послед​ствията от онова, което бе сторил. Нямаше да има прошка, нито възможност за помирение. Беше вече обречен, те щяха да се обединят, за да го ликвидират. Чичото на Джоуи щеше да го изисква. Честта щеше да го изисква. Изпитаната прак​тика щеше да го изисква. Но племенницата му още не беше намерена. По някакъв начин всичко бе започнало от нея. Той не само бе мъж, чийто бизнес бе сринат и който беше прину​ден да се примири с факта, че ръководството ще премине в ръцете на враждебно настроения му конкурент. Нещо пове​че, не бе опазил дори собственото си семейство. Сестра му бе избягала от него. Той я беше прогонил. Обичаше я, обаче я бе накарал да се махне от очите му. Тя и дъщеря ѝ бяха единствените му живи кръвни роднини, които означаваха нещо за него. Нямаше да остави на ченгетата, нито на ом​разните федерални агенти да търсят племенницата му. Сега вече знаеше, че Джоуи и Оуени нямат вина за изчезването ѝ. Тя не бе пионка в играта, която играеха те.

Томи обичаше шаха и тази аналогия му хареса. Само три от фигурите му бяха останали на дъската, но той отказваше да се признае за победен, макар всичките му възможности за придвижване да бяха ограничени от силите, разгърнати срещу него. Разполагаше с един кон, Демпси, един топ, Райън, и със самия себе си, притиснатия в ъгъла цар. Започна да разиграва различни комбинации от ходове на малкия ту​-ристически шах, който носеше навсякъде със себе си, като позволяваше умишлено фигурите му да бъдат изваждани от играта, докато му оставаха само тези трите - цар, кон и топ, - и приемаше невъзможността да постигне победа не като присъда, а като предизвикателство. Остана буден ця​лата нощ, като местеше фигурите и мислеше. Позволи си да заспи едва когато настъпи утрото.