Джон Коннолли - Душа в пламъци

Въпреки нощния студ вече бях плувнал в пот. Прове​рих бегло стаите на горния етаж, просто за всеки случай, но къщата беше празна. Върнах се в дневната и се загледах в телевизора. Койотът си беше отишъл и на негово място се бе появил Бъгс Бъни. Йосемити Сам го преследваше с големия си револвер. Сигурно бе имало токов удар. Изклю​чих телевизора и за всеки случай прекъснах захранването от мрежата.

Бях стигнал докъм средата на стълбите, когато телевизо​рът загърмя отново.

Влязох, държейки пистолета до хълбока си. Стаята все още бе празна и дистанционното си беше на същото място, но щепселът бе включен отново в контакта.

По гърба ми се търкулна капчица пот. Усетих миризма, която по-рано липсваше или заради страха и адреналина не я бях забелязал. Беше следа от парфюм, но евтин и противно сладникав, какъвто голяма жена никога не би използвала...

момичето е сърдито

Думите не бяха изречени гласно, но въпреки всичко ги чувах в главата си, повторение на посланието, оставено на прозореца.

трябва да бъдеш предпазлив татко трябва да бъдеш предпазлив

„Татко.“ Боже мой, боже мой, боже мой.

Но нямаше нищо, нищичко, което да мога да видя. Сло​жих ръка на телевизора и леко натиснах бутона On/Off. Ек​ранът потъмня и индикаторът светна червено вместо зелено. Отстъпих назад и зачаках, броейки наум. Бях стигнал до пет, когато телевизорът се включи отново, тъкмо навреме, за да видя как Бъгс Бъни изскача от тъпана, дъвчейки морков, и казва „И това е краят!“.

Ала не беше, защото се появи логото на телевизионната станция и Бъгс Бъни веднага се върна. Дори познавах филм​чето. „Заешка опашка“. Помнех го от детските си години. Бъгс и Елмър си сменят самоличностите и накрая Елмър пе​чели, но за да постигне това, му се налага да се превърне в Бъгс. Смял се бях до припадък. Дори в тийнейджърските години, след смъртта на баща ми, се смеех, когато попадах на него. То беше бягство от един свят в черно, сиво и мно​го яркочервено, бягство от болката и скръбта, от спомена за страданието заради загубата на татко и тъгата на мама...

Болката, когато момче сложи ръка на устата ти, дока​то другата му ръка рови под полата ти, и второто момче се дръпва ужасено, когато разбира какво е сторило и как​во още ще бъде сторено, но е твърде слабо, за да попречи това да се случи. Болка в устата и в дробовете ти, болка в гърба и зад очите, болка, която расте и расте, докато започне да ти се струва, че тялото ти е твърде малко, за да я побере цялата, че тя ще избухне от теб като въздуха от спукан балон, като смъртта на червена звезда, защото, когато дойде, краят идва в червено: червено зад очите, чер​вени струи от устата и от носа.

И това е краят, само че не е, не и за теб, защото ти никога не си си отивала, защото ти си сърдито момиче и хората трябва да внимават, когато наблизо има сърдито момиче. Сърдитите момичета чупят разни неща, повреж​дат разни неща и чакат своя шанс.

И сърдитите момичета гледат анимационни филми, за да избягат за малко от своя гняв.

Приближих до дивана и посегнах да взема дистанционното.

Неприятната миризма се засили и усетих онова, което прикриваше тя: не разложение, а кръв и човешки екскременти, защото, каквото и да бе онова, което присъстваше в стая​та, то беше останало такова, каквото е било в мига на смърт​та си. Едновременно беше и не беше момиче. Най-доброто от него се намираше някъде другаде, спящо, несъзнаващо нищо. Онова, което бе тук, беше останалото.

внимавай татко внимавай внимавай

Тя бе на дивана; почти осезаемо присъствие. Не я виждах, не я чувах, но беше там. Очаквах ръката ѝ да ме хване, ко​гато взех дистанционното и миризмата дойде с мен, но това не се случи. Устройството беше влажно на пипане. Беше из​потено, макар че не би трябвало да е. Отдръпнах се от ди​вана с дистанционното в ръката и миризмата ме последва. Предпазливо вдигнах ръката си и усетих миризмата ѝ върху пластмасата.

Погледнах към телевизора. Светлината примигна, карти​ната се промени и ми се стори, че зърнах отразено в екрана лице. Заобиколих дивана отстрани, като внимавах да се дър​жа на разстояние. Застанах зад него, вдигнах дистанционно​то и изключих картината.

не татко не това няма да ѝ хареса

И в същия миг я видях увиснала в тъмнината на екрана като дух, затворен в празно пространство: чернокожо моми​че с разкъсана бяла блуза, седнало на дивана с ръцете от​страни, дланите обърнати нагоре, коленете ожулени; кръв по брадичката и по устните, засъхнала кръв на вадички, които тръгват от ъгълчетата на очите като червени следи от сълзи. Тя отвори уста и изкрещя беззвучно, цялото ѝ тяло се разтърси от силата на гнева: отчаяно дете - дете, лишено от своята мечта, дете, изтласкано от света на светлината в света на болката. После изчезна и в иначе празната стая остана само моето отражение. Изключих за последен път телевизо​ра и не спах повече тази нощ.