Ако дъщеря ми бе призрак, то мъртвата ми жена беше сянка.
Започнах да работя по семейство Кор, да търся друга причина, която да не е свързана с предполагаемото отвличане на Ана Кор и може да обясни интереса на Енгъл и ФБР към тях. Майката на Ана, Валъри, се казваше по баща Валъри Мери Морис и бе родена в Дорчестър, Масачузетс. На двайсет и девет години се беше омъжила за Алекос Кор, сватбената им церемония се бе състояла в гръцката православна катедрала „Сейнт Джордж“ във Филаделфия на 8 юни 2007 г. И тъй като Ана Кор бе родена на 28 ноември 1995 г., или майка ѝ бе чакала твърде дълго, преди да се омъжи за баща ѝ, или Алекос Кор не бе кръвен роднина на Ана. Но къде се намираше сега Алекос и ако той не беше бащата на Ана, тогава кой? Според официалните изявления полицията все още се мъчеше да установи връзка с него, макар да не се бе стигнало чак до обвинение за изчезването на Ана.
Продължих да ровя. Молба за промяна на името на Ана Мери Морис, малолетна, подадена в пробационния съд в Нокс Каунти на 1 август 2007 г. Към нея беше приложена декларация за проведено щателно издирване, удостоверяваща, че са положени всички разумни усилия да бъде открит другият биологичен родител на детето, някой си Роналд Дохъни. Странно, съдията не бе поискал да се пусне специална обява в печата, нито пък да се направи проверка в регистрите на петте рода войски, какъвто беше редът в подобни случаи. Явно въпросният съдия се бе задоволил да приеме, че направените в миналото опити да се открие Дохъни са се оказали безрезултатни. Това бе интересно. Навеждаше на мисълта, че някой му е подшушнал нещо за Дохъни. Четейки между редовете, бях готов да се обзаложа на прилична сума, че са считали Роналд Дохъни за мъртъв. Ако е било така и не е имало официални доказателства за смъртта му, съдията не е трябвало да се задоволява само с думата на Валъри Кор или нейните адвокати, ако тя изобщо е потърсила юридическа помощ, тъй като при смяна на име това не бе задължително. Следователно, ако не е имало тяло и никой не е поискал Дохъни да бъде официално обявен за покойник - при положение че седемгодишният срок, откакто е престанал да приема обаждания, е бил изтекъл, - какво е било нужно, за да се убеди съдията да не се задълбава в нещо, което може да причини неприятности?
Нужна е била думата на полицай, и то на старши полицай.
Още ровене. Ана Мери Морис бе родена в Дорчестър, Масачузетс. Потърсих Роналд Дохъни, Масачузетс. Не можеше да е осемдесетгодишният старец, починал от рак след дълъг щастлив живот с жената, която му е била съпруга петдесет и седем години. Нямаше как да е гимназиалната футболна звезда, усукала колата си около дърво две години преди Ана да се роди. Нито пък страдащият от хроническо затлъстяване търговец на коли втора употреба или изумително талант-ливото осемгодишно момче цигулар.
Оставаше Роналд Дохъни от Самървил, Масачузетс: бил на двайсет и една, когато през 1997 година, нарушавайки гаранционния срок, избягал след предсрочно освобождаване от затвора, където излежавал присъда за притежание с цел продажба или разпространение на вещество клас А, което към края на осемдесетте години в Масачузетс навярно бе означавало хероин. По-нататък: Роналд Дохъни, един от тримата мъже, заловени в апартамент в Уинтър Хил, Самървил, с три килограма хероин. Това означаваше, че са го очаквали задължителните петнайсет години, което е тежко за всеки, но особено за човек, който току-що е достигнал пълнолетието си.
Уинтьр Хил означаваше Уинтърхилската банда, както я наричаха вестниците - рехава гангстерска групировка, предимно от лица с ирландски произход, примесени с малко италианци за колорит. Големите имена в началото са Бъди Макклийн и Хауи Уинтьр, докато през 1965 г. Макклийн не е застрелян, оставяйки Уинтьр да командва до края на седемдесетте години, когато редица федерални обвинения за уредени конни надбягвания разклащат ръководството и пращат него и повечето му съучастници в затвора, което позволява на някой си Джеймс (Уайти) Бългър да направи своя ход и да остане начело до 1994 г., когато бяга от федерално обвинение. Неговият помощник Кевин Уийкс впоследствие става свидетел на обвинението, но Уинтърхилската банда преминава благополучно през бурята и си остава действаща част от бостънския престъпен свят.
Потърсих Морис и Уинтьр Хил и стигнах до Томи (Аш) Морис: няколко ареста, в средата на осемдесетте лежал в „Олд Кълъни“, когато затворът бил още известен като „Бриджуотър“, за притежание на две заредени и нерегистрирани огнестрелни оръжия и известно количество кокаин, но иначе чист от десетилетия, което означаваше, че или е обърнал нова страница, нещо, което не бе особено вероятно, или просто се е усъвършенствал като престъпник. По-нататъшното търсене не ме доведе до пряка връзка между Валъри Мери Морис и Томи (Аш) Морис, но Томи бе по-възрастен от Валъри с осемнайсет години. Братовчеди или по-близки роднини? Залагах на по-близки роднини и основанието ми бе присъствието на специален агент Енгъл в Пастърс Бей.
Читать дальше