Джон Коннолли - Душа в пламъци

Но отношенията помежду им невинаги бяха така враж​дебни. Понякога, особено в студените нощи, когато старата къща скърцаше и стенеше, вятърът откриваше пролуките в дъските и под вратите и клоните пукаха под тежестта на сне​га и леда, тя идваше неканена в неговото легло и се притис​каше до него, крадейки от топлината му като в сбъднат сън.

Той слезе по-надолу, приклекна, за да вижда цялото мазе, и бе обзет от паника, страх и чувство за загуба.

Но най-вече изпита облекчение.

Тя си беше отишла.

Беше студена влажна нощ в края на дълъг мрачен ден. Отново бях призован от защитата по делото „Дени Крауз“ и после трябваше да чакам около четири часа близо до съда на „Федерал Стрийт“, докато адвокатът му се опитваше да запа​зи самообладание в разправиите с прокурора, решен на вся​ка цена да докаже, че Дени е психически годен да отговаря пред съда, с което Дени се съгласяваше непрекъснато. Адво​-катът бе млад и назначен от съда, той трябваше да понатисне Дени да си затваря устата, ала вината не беше изцяло него​ва. Щатът настояваше Дени да отговаря за убийството по причини, които ми бяха непонятни, но които навярно бяха свързани с политиката и амбициите на някого рейтингът му в края на годината да изглежда добре. Някой по-закален в битките адвокат би намерил начин да договори компромисно споразумение, което да задоволи всички, освен може би Дени, но желанията на Дени бяха на практика без значение. Той трябваше да помисли по-сериозно над своите планове за бъдещето, преди да убие човек заради куче.

Докато си губех времето, очаквайки своя миг на слава​та на свидетелската банка, продължих да се ровя в личните данни на хората от списъка с новите клиенти на Рандъл Хейт и новопристигналите в Пастърс Бей, но започвах да мисля, че това е задънена улица. Трябваше да продължа, защото беше възможно и да се лъжа, но не можех да се избавя от вътрешното усещане, че зад тези имена не се крие нищо, че там не може да бъде открито нищо полезно. Оттук произти​чаше възможността лицето, което тормози Рандъл Хейт, да се е спотайвало дълго време и да е чакало удобен момент, за да се възползва от миналото му в негов ущърб. Ако случаят беше такъв, тогава бях изправен пред почти невъзможната задача да проуча миналото на всеки възрастен, който се е срещал някога с Хейт. А беше възможно и някой от минало​то на Хейт да го е зърнал по улиците на Белфаст, на Портланд или Огъста или на минаване през самия Пастърс Бей, после да е открил адреса му и да е започнал да го преследва, без да е разменил и дума с него.

Обаче бях стигнал поне до едно решение: ако до след​ващата сутрин не получех потвърждение от Ейми, че Хейт е готов да бъде разпитан от полицията, щях да се обадя на Гордън Уелш и да го посъветвам да поговори с Хейт, дори с риск да разваля отношенията си с Ейми и да се изложа на потенциална опасност от съд и присъда, задето съм нару​шил правото на конфиденциалност на клиента. Последния тласък ми даде прозрението, което трябваше да получа още когато Хейт ми показа снимките на голи деца. Човекът, кой​то притежаваше снимки на малки деца, будещи сексуални асоциации, като нищо беше способен да отвлече дете, за да задоволи своите нужди. Това бе връзката, която ми беше нужна, за да успокоя съвестта си за всяко предателство към Ейми и Хейт, което би ми се наложило да извърша.

Името ми беше извикано малко след три часа следобед, но моето участие в кръстосания разпит се измерваше в наносекунди. Сякаш дори съдията губеше вече желание за живот след целодневните разпити, които само потвърждават онова, което отдавна бе станало известно на всички: Дени Крауз беше луд, защото в неговото положение само човек, който не е с всичкия си, би отричал, че е луд. След като свърших в съда, прескочих до „Нош“ на „Конгрес Стрийт“ и си побъбрих с Мат, един от партньорите, които държаха заведени​ето. Ако преди две години някой ми беше казал, че Портланд се нуждае от още един бар, който продава бургери, щях да му си изсмея в лицето и нямаше да ме чуете заради всичките други хора, които също щяха да се изсмеят. После „Нош“ отвори, народът започна да опитва бургерите и бе постигнато всеобщо съгласие, че, да, може би бяхме имали нужда само от още един бар, който продава бургери, при положение че бургерите са толкова хубави. И понеже чувствах, че го дъл​жа на себе си след такъв ден, хапнах в допълнение пърже​ни картофки, после довърших започнатото, като сръбнах и един „Бруклин Лагър“, докато преглеждах вестниците, и де​-нят постепенно започна да ми се струва не чак толкова лош. Докато карах към дома, каналите през солените мочурища в Скарбъро ми приличаха просто на по-наситеночерни откоси сред високите треви, подобни на дълги черни панделки, пад​нали от небето. Отбих по моята алея и фаровете ми блеснаха в прозорците на празната къща. Минах през задната врата, през която се влизаше в кухнята, и запалих лампата.