Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Но не се опита да ме спреш.

- А трябваше. Проявих слабост.

- Не, ти не си слаб. Не е слабост да избегнеш битка, която не можеш да спечелиш. Това е просто здрав разум. Пък и какво беше тя за теб? Нищо. Никоя. Човек се грижи за свои​те и оставя другите да плуват или да се давят.

Дясната ръка на Райън още бе скрита.

- Е, докъде ни доведе това, Франсис? - каза Демпси. - Къде сме?

Цигарата в ръката на Райън трепна. По килима се посипа пепел. Това го отклони от мислите му и той инстинктивно протегна крак да я стъпче. Демпси зърна дясната му ръка. В нея нямаше пистолет. Погледът му отскочи встрани и тогава видя пистолета до умивалника -Райън го беше оставил там, когато отиде да изплакне чашите, които бяха използвали.

Сега Райън погледна към него. Видя пистолета му, пръ​стите му, докосващи полираната стомана, и студената свет​лина в очите му.

- Господи - каза той.

- Нямаше нищо лично, Франсис. Просто казаното от теб ми прозвуча малко странно.

Райън изпусна дълга накъсана въздишка.

- Аз само говорех.

- Не виждах ръката ти.

- Щеше да ме убиеш.

- Ако бях имал това намерение, щях да съм те убил. Не искам да те убивам, Франсис. Харесвам те. И ти казах, трябва да се държим един за друг заради себе си и заради Томи. Ако не го направим, те ще се възползват от това. Не си мисли, че ще можеш да се споразумееш с тях, защото няма да можеш. Те никога няма да си отдъхнат или да застанат с гръб към нас. Винаги ще се питат, ще се съмняват и в един момент ще сложат край на тревогите си, защото така ще им бъде по-лесно. Всичко или нищо, така стоят нещата сега. Ако им пратим достатъчно убедително предупреждение, можем да ги накараме да размислят. Отстраняваме Оуени, отстранява​ме неговия екип и изведнъж положението се променя.

- Те ще искат реванш - каза Райън.

- Не, не и ако пострадат само Оуени и неговите хора. Ще разберат, че са направили грешка, че е трябвало да подкре​пят Томи, а не него. Става дума за демонстрация на сила. Трябва да е брутално и трябва да е окончателно.

Райън отиде до масата и погледна устройството. Взе едно кабърче, вдигна го към светлината и започна да го разглеж​да, както ентомолог би разглеждал някое непознато, но явно опасно насекомо.

- Джоуи Туна ми предложи възможност да се измъкна - каза Мартин. - Тази сутрин, когато говорихме, поиска от мен да предам Томи. Каза ми, че мога да се спася, ако им се обадя и им кажа къде могат да го намерят.

- А аз?

- Той не те спомена, Франсис.

Райън кимна. Разбра го. Щяха да го убият просто за да са сигурни.

- Ти какво му каза?

- Нищо. Тук съм, нали? С Томи съм и съм с теб. Ние два​мата сме различни, ти и аз, но трябва да се държим един за друг в тази история. И помни, ти не убиваш никого. Аз на​правих това нещо и аз ще го занеса. Кръвта ще бъде по моите ръце, дамгата - на моята душа.

Райън завъртя кабърчето за последен път между пръстите си, после го пусна в кутията от обувки.

- Не - каза той. - И на моята.

И ето че сега бяха тук, дъждът барабанеше по покрива на колата, вътре нямаше запалени лампи, които да ги осветяват, взривното устройство лежеше на пода в краката на Демпси. Райън не можеше да не мисли за него като за живо същество, чудовище, което чака да бъде освободено. Трябваше да про​бият дупки за въздух в кутията, за да може да диша.

Почти чуваше ударите на сърцето си.

В една идеална ситуация Демпси щеше да е заложил устройството по-рано, но барът бе седалището на Оуени и нямаше никакъв начин предварително да получи достъп до него. Барът бе малък и щеше да задържи разпространени​ето на взрива. В затвореното помещение ефектът от бом​бата щеше да е унищожителен. Проблемът беше в нейното внасяне. Той бе казал на Райън, че планира да подходи по най-простия начин. В едната ръка ще държи тухла, в друга​та -взривното устройство. Тухлата ще счупи прозореца и устройството ще я последва.

- С какво закъснение ще избухне? - попитал бе Райън и въпросът му бе сепнал Демпси.

- Откъде знаеш за закъсненията?

- Откъдето знам и всичко останало: от телевизията.

- Пет-шест секунди.

- Не е много. По-добре да не се спъваш или да чакаш да светне, когато я активираш.

От мястото, на което седяха, Райън виждаше голямата глава на Оуени дори през мокрото предно стъкло. Разпозна неколцина от останалите. Имаше и две жени. Надяваше се те да отидат до тоалетната, преди Демпси да тръгне. Тогава може би нямаше да му е толкова трудно да живее с онова, което предстоеше да стане.

- Ти само включи двигателя веднага щом сляза - каза Демпси. -Бъди подготвен за експлозията, изчакай я, после потегляй. Не поглеждай към нея, не гледай и след това. Няма да искаш да видиш последствията, а аз не искам да се сковеш.