Джон Коннолли - Душа в пламъци

Демпси и Райън седяха в колата на „Ийст Бродуей“ в Саути, чакаха да настъпи техният час и наблюдаваха минава​щите край тях местни хлапаци. Благодарни бяха за дъжда, защото той държеше главите наведени и не позволяваше на минувачите да ги виждат през замъгленото предно стъкло. Никой от двамата не бе гологлав: Демпси беше с черна пле​тена шапка, Райън с шапка на „Селтик“, с която не изглежда​ше по-различен от десетките глупаци, движещи се с походка на горили по най-оживената по това време на денонощие​то улица. Те изглеждаха много еднакви, тези момчета, със своите татуировки и прекалено големи фланелки, с неумест​ната си любов към един остров, който в действителност не означаваше нищо за тях, място, което можеха да разпознаят на картата само заради формата му. Демпси и Райън позна​ваха добре хората като тях. Те пазеха наследствени недо​волства, предавани им от родителите и родителите на ро​дителите. Расизмът им беше вроден, но нелогичен. Мразеха черните, но аплодираха играчите на „Селтик“, между които почти нямаше бяла физиономия. Имаха по-възрастни братя, които още помнеха програмата от средата до края на седем​десетте за превозване на децата в училища вън от кварталите им с цел постигане на расова интеграция, когато Гарити и неговите така наречени експерти пренебрегнаха предупреж​денията, идващи както от самия южен Бостън, така и отвън, и събраха бедния бял Саути с бедния черен Роксбъри, две​те части от бостънската имигрантска общност, които бяха най-тежко пострадали от последствията на лошото градско планиране; помнеха непреклонността на съставения само от бели Бостънски училищен комитет, който използва стра​ховете от интеграцията и съществуващото разделение по гета, включително и крайно несполучливия експеримент В-ВURG [21] Bostons Bank Urban Renewal Group - Бостънско банково сдруже ние за , който затвори чернокожите в предишните еврейски квартали Северен Дорчестър, Роксбъри и Матапан. Вярно, в Саути и Чарлстаун беше пълно с расисти и фанатици, но преместването наля вода във воденицата на най-крайните и дори успя да обедини воювалите преди това помежду си ирландски и италиански общности против всеки общ враг с различен цвят на кожата. По дяволите, бащата на Райън, който беше по-умен от всичките си съседи накуп и члену​ваше в бостънския клон на Международната социалистиче​ска организация, се бе озовал сред получаващите заплахи от кретените в тактическия патрулиращ отряд, понеже бе свикал събрание, за да осигури безопасност на чернокожите ученици в гимназията на сина си. Тогава Райън не му бе бла​годарен за либералните възгледи, защото беше отнесъл боя, задето баща му е „привърженик на чернилките“, но сега го уважаваше още повече заради онова, което бе сторил.

Годините бяха променили Райън, ала той държеше в тай​на повечето от тези промени.

Сега седеше зад волана и се питаше в какво се беше пре​върнал. Кутията от обувки, която бяха взели от къщата на Нейпиър, лежеше в краката на Демпси, но вече не бе пълна с пари. Устройството, което съдържаше, бе недодялано, но ефикасно: килограм пентаеритритол тетранитрат, или РЕТN, и детонатор от оловен азид. Поразяващата сила на бомбата бе увеличена посредством кабърчетата за килими, щедро насипани от Демпси в сместа. Райън го бе наблюдавал с ужас, докато я сглобяваше в мотелската стая. Попитал го бе:

- За какво са?

- Увеличават поразяващата способност.

- Но те ще... - Гласът му заглъхна. Устата му беше пре​съхнала. Това беше нередно. Трябваше да се прекрати.

- Какво ще направят? Ще наранят хора ли? Ще им оставят белези? Каква мислиш, че е целта на всичко това, Франсис?

Райън събра малко слюнка.

- Да се отстрани Оуени Фаръл.

- Не, да се отстрани Оуени Фаръл заедно с всички около него. Да не остави на крака никого от вътрешния му кръг. Целта е да се изпрати съобщението, че Томи Морис не е убит, не е извън играта и източниците на неговите приходи не са на разположение за разграбване.

- Те няма да се откажат. Не могат.

- Ще се откажат, ако не им оставим друга възможност. Те стояха настрани и чакаха да видят какво ще направи Оуени и как ще реагира Томи. Това е отговорът на Томи. Това е неговото завръщане.

Райън се извърна. Пръстите му трепереха. Запали цигара, за да се успокои.

- Не е редно, Мартин. Ние не правим така. Там ще при​състват хора, които нямат нищо общо с това. - Опита да си представи щетите, които би причинила градушката от кабърчета в затворено помещение, и почувства, че му се пов​дига. Томи ли бе казал на Демпси да го направи, или той сам бе стигнал до тази идея? Демпси беше човекът, който приемаше разпорежданията на Томи, освен ако не бе зает с друго, както в случая с Хелън Нейпиър. На Райън не му оставаше друго, освен да приеме на доверие, че му е предал истинското съдържание на техния разговор. Ако Томи наис​тина бе одобрил този начин на действие, тогава всичко беше загубено и каузата му вече не бе справедлива.