Джон Коннолли - Душа в пламъци

Лицето на Джоуи пламна. При други обстоятелства вече щеше да е запретнал ръкавите на ризата и да свива месестите юмруци.

- Но се и грижех за теб - каза. - Не го забравяй. Когато прекрачваше линията, когато се надценяваше, ги спирах да не ти направят нещо. Имаше хора, които искаха да ти счупят ръка, крак. Онова животно Броган искаше да те ослепи, за​дето работеше настрани, но аз се застъпих за теб. Казах им, че си амбициозен, че можеш да постигнеш нещо, ако бъдеш насочван правилно. Отърва се леко, с малко бой, а можеше да бъде много по-зле. И когато ги убиха, ти дадох района да го обслужваш. Това те създаде. Аз те създадох. Когато Уайти реши, че ти си заплаха, аз го успокоих. Ако не бях аз, щеше да гниеш някъде под Тениън Бийч или в плитък гроб край река Непонсет. Казах му, че може да ти се има доверие. Казах на всички им, че може да ти се има доверие. Дадох им думата си, че е така, а може ли да се иска нещо повече от думата на Джоуи Туна? Винаги съм бил стабилен. За човека се съди по неговата стабилност, Томи. Знаеш това.

- А сега грижиш ли се за мен, Джоуи? Взимаш ли присър​це моите интереси?

- Ти си загазил. Уязвим си. Изкушенията чукат на врата​та тъкмо когато си уязвим. Има хора, които искат да знаят, че си благонадежден, това е. Благонадеждният мъж няма от какво да се страхува. Затова дойдоха при мен. Те винаги ид​ват при Джоуи Туна. Аз не тая лоши чувства кьм никого и никой не храни лоши чувства към мен. Двете страни винаги могат да седнат заедно и да се чувстват в безопасност, кога​то участва Джоуи Туна. Така е от четирийсет години.

- Както сам каза, защо да променяме онова, което винаги е работило добре?

- Точно така. Нищо по-вярно не е изричано някога.

- Тогава защо са тези промени сега? Тук не виждам чо​век, който е неутрален.

- Аз взимам присърце интересите на всички, Томи. Ис​кахме само да поговорим с теб, да разведрим атмосферата.

- Затова ли ме търсят момчетата на Оуени, за да разведрят атмосферата? Никога не съм ги вземал за много приказливи.

- Ти се криеше, Томи. Хората бяха разтревожени. Не зна​еха къде си. Можеше да лежиш мъртъв в някоя крайпътна канавка.

- Можеше да седя в сградата на федералното управление, искаш да кажеш, с изсипани вътрешности, като някоя от ри​бите на твоите маси.

- Хората бяха загрижени. Искаха просто да бъдат сигур​ни.

- Че може да ми се вярва.

- Точно така, че може да ти се вярва. Аз знаех това, Томи. Казах им го. Казах им: „Томи Морис е благонадежден. Ще ви го докажа. Ще го доведа тук, ще поговорим и ще видите какъв човек е: сериозен човек. Дойдох да те търся, Томи, но не можах да те намеря. При това положение не можеш да се сърдиш на хората, че са загрижени.

- Затова си мобилизирал момчетата на Оуени да ти по​магат.

- Оуени си има свои въпроси към тебе. Иска да откупи твоите дялове. Иска да постъпи както е редно.

- Нима?

- Ти знаеш. Оуени също е човек, на когото може да се разчита. Винаги е бил такъв. Също както и ти. Двама на​деждни мъже.

- Оуени надежден? Той винаги е бил продажен малък не​годник. Знаеш ли, че момчетата на Оуени изкъртиха с рит​ници вратата на моя приятелка? Преди две вечери. Пребиха я. Избиха ѝ няколко зъба. Искали да разберат къде съм, но тя не могла да им каже. Не бях ходил при нея от седмици. Стоях настрани, за да я предпазя, а виж какво стана.

- Съжалявам да чуя това - каза Джоуи. - Един мъж би трябвало да вдига ръка на жена само в краен случай.

- Странното е, че не допусках Оуени да знае за нея. Бях много внимателен. Обаче се обзалагам, че ти си знаел. Ти знаеш какви връзки има всеки от нас. Затова ти си човекът, към когото да се обърнат, човекът, който държи пръст на пулса.

Джоуи сложи показалец на бюрото, пръста, който държе​ше на пулса, и започна да чука силно по дървото, подчерта​вайки всяка своя дума:

- Хората. Бяха. Загрижени! Ти нямаше да дойдеш по собствена воля. Трябваше да бъдеш накаран да дойдеш.

- Затова ли отвлякоха племенницата ми?

- Не знам за какво говориш. Казах същото и на твоя човек Мартин.

- Тя е дъщеря на сестра ми. Живее в тих малък град, дале​че от всичко това. Ти ли я откри? Оуени ли я откри?

Докато говореше за своята племенница, в тона му се по​яви нещо, някаква лудост, която накара стомаха на Джоуи да се свие, пронизан от мъчителен страх. Съзнавайки, че са​мият той е обречен, Томи сякаш се беше вкопчил в момиче​то като в единствено избавление. Джоуи бе виждал това и преди - хора, на които им предстои да умрат, да бъдат об​-себвани от натрапчиви мисли за приятел, родител, снимка в портфейла, чудотворен медальон с лика на Светата дева и какво ли не друго, надявайки се то да прогони надвисналата жестока реалност.