Джон Коннолли - Душа в пламъци

Тази вечер в офиса на Джоуи бе запалена само лампата на бюрото му. Чаят в каничката на електрическия котлон се бе запарил до наситено жълто-кафяв цвят и вкусът му бе ста​нал толкова силен, сякаш смучеше самите листа, но той не обръщаше внимание на това. Чашата чай беше до дясната му ръка и грееше кокалите му. Джоуи не близваше алкохол. Не бе вманиачен на тази тема и нямаше нищо против другите да пият, но бе видял бедите, които пиенето бе причинило на приятели и роднини, и бе решил, че това не е за него. Взел си беше поука от бандата в Уинтър Хил, защото бе наблюдавал как нейните членове затъват в същите онези пороци, които поощряваха у другите. Освен това познаваше собствената си природа: подозираше, че е склонен към пристрастяване, и се боеше, че ако започне да пие или да играе комар, или да ходи по курви, може никога да не спре. Така че пиеше чай, стоеше настрана от конете, оставаше верен на съпругата си и онези, които съдеха за него само по външността му и го чуваха да се шегува със своя страх от пристрастяването, навярно се чу​деха каква причина би имал човек като него, който е толкова наясно със себе си и своите недостатъци, да се тревожи, че след като започне да върши нещо, няма да може да се откъс​не от него.

Но те едва ли бяха виждали неговите юмруци в действие, защото Джоуи Туна обичаше да работи с ръцете. Веднъж за​почнеше ли да удря, Джоуи не спираше, не можеше да спре, защото светът му потъваше в мрак и оставаше само ритъмът на юмруците, млатещи чуждата плът, отново и отново, ме​тодично, но без всякаква мисъл, прогонвайки удар след удар живота от тялото. И когато накрая светлината пронизваше мрака, червен лъч като зора - предупреждение за овчаря [20] „ Червен залез - хубаво време, червена зора - предупреждение за , и той, с болки по цялото тяло, мускулите на гърба и корема пред скъсване, съзираше онова, което ръцете му бяха свър​шили - онази купчина кървава плът.

Затова Джоуи оставяше побоите на други хора, като се опитваше да ги ограничава само до случаите, когато са абсолютно необходими. Наказанията от по-необратим характер също се контролираха. Разбира се, не се налагаше толкова често да се прибягва до тях, а и подобни действия не бяха препоръчителни дори в краен случай. О, все още имаше без​разсъдни младоци, готови да размахат оръжие в лицето на някого, на които им беше приятно да усещат пистолетите под коланите си; квартални бабаити, които искаха да пока​жат кои са, като пуснат куршум зад ухото на някой нещаст​ник. Но повечето такива млади мъже не доживяваха до ста​рост, а оцелелите посрещаха старостта с трайно ограничено зрително поле, набраздено от вертикалните линии на затвор​-нически решетки. Самият Джоуи беше лежал в затвора, ко​гато бе безразсъден младок и умът му още не беше дошъл, но годините вътре го бяха поохладили и когато излезе, вече бе друг човек. Той бе от онази рядка порода: мъж, който се учи от грешките си и не ги повтаря. Още по-рядко се сре​щаше престъпник, който да мисли по този начин. По това си приличаха с протежето му Томи Морис, наред с обстоя​-телството, че и двамата бяха чисти ирландци, заради което толкова дълго време бяха белязани като аутсайдери.

Обикновено тези моменти в тишината на офиса бяха приятни на Джоуи. Доставяше му удоволствие да прави ба​лансите, като знаеше, че бизнесът му върви успешно и носи печалби. Той обичаше реда, винаги го беше обичал, дори още като момче. Беше прибран и никога не губеше нищо. Тази вечер обаче беше разсеян. Историята с Томи Морис му тежеше, но едва ли можеше да очаква Томи просто да лег​не и да умре. Още се мъчеше да определи точно кога Томи беше започнал да губи контрол над работите си и защо, но нещата лека-полека се скапваха и вече се бяха появили мно​зина, готови да се възползват от слабостта му. Джоуи ги бе окуражавал безмълвно, а впоследствие и активно. В бизнеса нямаше място за сантименталности, но му се искаше отно​-шенията му с Томи да не бяха завършили по този начин. Той имаше слабост към Томи, винаги бе имал слабост към него, ала сега бе останал излъган в очакванията си, а надбягвания​та продължаваха. Накрая Оуени Фаръл щеше да ги спечели, защото бяха нагласени от самото начало, но Томи трябваше да бъде отстранен бързо заради риска пистата да се покрие с мъртви ездачи. Дори може би щяха вече да са го пипнали, ако не беше Мартин Демпси. Демпси бе хладнокръвен, не допускаше грешки. Джоуи почти щеше да съжалява да види и него сред мъртвите.