Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Споделихте ли това със своя клиент и, разбира се, с ад​воката му?

- Промяната на позицията ми е сравнително скорошна, но чувствам, че ако им кажа за нея, и двамата ще са склонни да ме послушат и да постъпят както ги съветвам. - Прекарвах твърде много време в компанията на Ейми Прайс. Започнал бях да говоря като адвокат. - Освен това стои и въпросът на клиента да се осигури право на поверителност и да се гаран​тира безопасността му.

- Защо би съществувала опасност за сигурността му?

- Изчезнало е младо момиче. Наоколо е пълно с репорте​ри и телевизионни камери. Понякога хората си правят нео​снователни изводи.

- Ние разговаряме с много хора. Лицата им не са се по​явявали по телевизията или във вестниците. Нищо лошо не им се е случило. Разпитани са местни жители и сред съседи​те им не са възникнали никакви подозрения към тях.

- Ами, възможно е местните жители да не са тези, които ме безпокоят.

Енгъл отново оголи зъби, но този път уискито нямаше нищо общо.

- Какво знаете? - попита той.

- Знам, че съществува връзка между Ана Кор и Томи Морис, доскоро живял в Самървил и вероятно свързан с мафи​ята.

- Леле, леле, потрудили сте се.

- Издадохте се с присъствието си в Пастьрс Бей. Трябва​ше да носите маска.

- Вземам си бележка - отвърна Енгъл. - Ана е негова племенница, както вече може би сте разбрали, или не сте. Валъри Кор, по баща Морис, е значително по-младата и единствена сестра на Томи Морис. Родителите им са заги​нали при автомобилна катастрофа, когато е била на четири години, и той се е грижил за нея с помощта на разни лели и други роднини, но по-късно са се отчуждили и не са се виж​дали от дълго време.

- Още откакто някой е заровил в земята Роналд Дохъни и после е забравил къде е гробът му?

Енгъл повдигна рамене.

- Дохъни беше куриер на Морис, който опитваше да си отреже парче от баницата след бягството на Уайти. Дохъни сгази лука. Беше голямо дрънкало, ядосал клиент и ядосани​ят клиент го издал на ченгетата. Очакваше го дълъг престой зад решетките и върху него бе упражнен натиск да сключи споразумение и да стане информатор. Освободиха го под га​ранция и изчезна. Предполага се, че е нахранил раците.

- Морис знаеше ли, че Дохъни се среща със сестра му?

- В началото не, но не му бе нужно много време, за да открие от кого е забременяла. Може би тогава е искал да убие Дохъни, но вероятно е решил да постъпи както е редно.

- И после Дохъни загазва и някой решава, че на него не може да се разчита и устата му трябва да бъде затворена.

- Томи Морис го е убил или е наредил да бъде убит. Така разбрахме, въпреки че убийството трябва да е било санк​ционирано от по-високо. Скоро след това сестра му напус​на Бостън. Мотаеше се насам-натам, но не кривна от правия път. Всички казват, че е добра гражданка. Никакви нарко​тици, никакъв алкохол, никакви контакти с брат ѝ и хората му. Известно време работи във Филаделфия, там се запозна с един мъж и се омъжи за него без много шум. Брат ѝ не знаеше.

- Алекос Кор.

- Точно така. Сега са разделени, но тя не е искала развод.

- Искала е да си задържи фамилното му име. Ако брат ѝ започнел да я търси, щяла да бъде Валъри Кор, а не Валъри Морис. Нямало да помогне много, ако започнел да рови, но е било достатъчно, за да я пази от случайни проучвания.

- Дори да я беше открил, тя психически бе оставила зад гърба си името Морис.

- Но вие сте знаели коя е, защото сте я държали под око през цялото време.

- Точно така.

- Брат ѝ знае ли, че племенницата му е изчезнала?

- Брат ѝ го е загазил. Взе погрешни бизнес решения и ня​кои от нашите ходове срещу него се увенчаха с успех. Дните му са преброени.

- Не отговорихте на въпроса. Томи Морис знае ли?

Почувствах, че му се искаше да извърне очи, но продъл​жи да ме гледа. Обаче сигналите, които излъчваше, бяха твърде объркани. Енгъл спестяваше някои истини.

- Опитвахме се да скрием родството на момичето с Морис, а майката твърди, че не се е свързвала с него.

- Вярвате ли ѝ?

- В началото ѝ вярвахме. Сега не сме толкова сигурни. Тя е отчаяна, може би достатъчно отчаяна, за да се обърне за помощ към брат си.

- Значи той знае?

- Знае. Не четете ли вестници? Мъж на име Джоузеф Туми, известен между приятелите си като Джоузеф Туна, вчера бе намерен застрелян на дорчестърския рибен пазар. Един от служителите му забравил ключовете от колата си, върнал се да ги вземе и видял, че лампите в офиса са за​палени. Имало много кръв. Две огнестрелни рани, фатални, но жертвата била още жива - оставена била да умре. Джоуи беше представител на ирландската банда в Бостън. Той беше посредникът, човекът, който издигаше и сваляше главатари​те, човекът, който решаваше проблемите. Беше недосегаем. Изглеждаше неутрален, но всъщност всячески се стремеше да поддържа статуквото; единственото, което имаше значе​ние за него, бе бизнесът да се развива успешно, което удо​влетворяваше всички. Томи Морис се превърна по-скоро в пречка, започна да застрашава стабилността им. Беше реше​но, че може би ще е най-добре, ако отиде да прави компания на Роналд Дохъни, освен ако не се оттегли. Повечето му хора го бяха напуснали, но още имаше двама верни последовате​ли. Те се срещнаха с Джоуи в деня на убийството. Очевидно са искали да разберат дали е санкционирал отвличането на Ана Кор, за да накара вуйчо ѝ да напусне скривалището си. Джоуи отрече. След това беше убит.