Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Внимавай, Мартин! - Джоуи размаха мазолестия си показалец. -Винаги съм бил много толерантен към теб. Ти си по-умен от десетима от тях, взети заедно, но не мисли, че можеш да ме подценяваш. Казвам ти, момичето не е при Оуени. Ако беше, отдавна щяхте да сте разбрали. Какъв сми​съл би имало да го вземе и да не се възползва от него, за да постигне своите цели? Господи, не вярвам дори да е знаел за момичето, преди ти да ми го бе споменал. - Джоуи отпи от кафето. - Не е лошо -каза. - Радвам се, че не го плащам аз, но не е лошо.

Кафето сякаш го накара да поомекне или, както подози​раше Демпси, му послужи като оправдание да промени своя подход, да приеме друга линия на поведение. Ако залозите не бяха така високи, може би щеше дори да му бъде приятно да гледа това представление.

- Ужасно е - каза Джоуи. - Да отвлекат така малко моми​че. Накъде отива светът, Мартин?

После смени отново маските и Демпси почувства как ця​лото му все още запазило се уважение към стария шарлата​нин се изпарява, както толкова много други заблуди.

- Кой знае какво са му сторили, знаеш за какво говоря. Навъдили са се разни извратеняци, които могат да се нах​върлят на дете, без да им мигне окото, да го изнасилят и по​сле да го оставят да умре в канавката. Ако момичето беше мое, не знам какво щях да направя. Мисля, че бих опитал всичко, абсолютно всичко, за да му помогна.

Събра ръце и палците му се срещнаха, оформяйки знака на кръста, както всяка неделя, когато коленичеше да се моли в „Сейнт Франсис де Салз“ на литургията в единайсет часа, навел глава и затворил очи, сякаш Бог би пожелал да чуе молитвите на човек като него.

- Ние познаваме някои хора горе на север, Мартин. Има​ме връзки. Ако Томи постъпи както е редно, можем да му помогнем. Ще наемем хора да претършуват храсталаците. Ще притиснем всеки извратен тип оттук до Канада. Можем да му помогнем, Мартин, но само ако и той иска да си по​могне.

И Демпси започна да се пита дали те действително не стоят зад това отвличане и дали то не е част от играта: да подмамят Томи, когато е слаб, и да приключат с него, преди да пуснат момичето. Защото щяха да пуснат момичето. Дори човек с окаляна репутация като Джоуи Туна нямаше да иска на съвестта му да тежи смъртта на дете.

- Непременно ще му предам това - каза Демпси.

- Направи каквото намериш за добре. Аз съм тук, за да помагам, когато съм нужен.

- Дори и момичето да не е при него - продължи Демпси, - Томи иска Оуени да отстъпи. Държи се така, сякаш Томи вече е в гроба и в завещанието си е оставил всичко на него.

- Томи умира, Мартин. Просто не иска да го признае. Ко​гато някой умира, лешоядите започват да кръжат.

- Оуени не кръжи, Джоуи, къса живо месо от костите му. Томи не просто умира; Оуени го убива.

- Тук има и друг проблем, Мартин. Ти сам го каза. И ти не си девственица. Щом е отчаян, Томи е уязвим. Отдавна е между нас. Може да назове сума имена. Може да навреди на мнозина. В миналото сме имали доста случаи като този.

- Томи не е такъв, Джоуи. Знаеш това. Надежден е.

- Лежал ли си някога във федерален затвор, Мартин?

- Не.

- Е, ако беше лежал, щеше да знаеш, че половината хора там са зад решетките, защото са се доверили на някого, ко​гото са смятали за надежден. Всеки е надежден, докато не настъпи моментът, когато престава да бъде надежден, кога​то залогът е собственото му съществуване и е принуден да сключи сделка, за да оцелее. Ако бях на мястото на Томи, вече щях да търся начин да се измъкна. Една от възможнос​тите е на хвърлей от тук. - Той посочи с палец групата феде​-рални агенти зад гърба си.

- Щях да знам, Джоуи. Ако мислите му вървяха в тази посока, щях да знам.

- Не бъди глупав. Няма да се усетиш, докато не почу​кат на собствената ти врата със заповед за арест. Тогава ще разбереш, но ще е твърде късно да предприемеш нещо. В този град живеят хора, които нямат намерение да умират в затвора, и аз съм един от тях. Ти също не си мисли, че си в безопасност. Ще издаде и теб заедно с всички останали. Така действат тези негодници. Искат всичко, всяко име, което си в състояние да изплюеш, всеки мъж и всяка жена, които са ти правили някаква услуга, откакто си се родил. При тях важи правилото всичко или нищо, всичко или нищо.

- Томи не се опитва да сключи сделка. Казвам ти.

- Аха, ти го казваш, ти го казваш. - Джоуи махна към него с пренебрежение. - Чуй ме, единственото, което имаш да казваш, е да кажеш на Томи да се яви. Ще направим съве​щание. Ще обмислим нещата. Ако е надежден, както твър​диш, тогава няма от какво да се плаши.