Джон Коннолли - Душа в пламъци

Райън стана да даде поръчката.

- Как си, Джоуи? - рече Демпси. Гърбът му бе обърнат към стената, дясната му ръка оставаше скрита под вестника.

- Добре съм. Но артритът ми се обажда. От времето е и от сезона. От сега до април ще съм разпнат на кръст като Хрис​тос. - Извади от джоба носна кърпа и си издуха носа. - Има ли ти нещо на ръката, Мартин?

- Абсолютно нищо, радвам се да го кажа. Реагира все така бързо.

- Да се надяваме, че никой няма да счупи чаша.

- Времената са неспокойни, Джоуи.

- Имало ли е някога други? - Джоуи прибра носната кър​па, но бавно, като внимаваше само върховете на пръстите му да влязат в джоба. - Не можа да намериш място, където не е толкова горещо, нали? Федералните няма да бият много път, ако решат да ни хванат. Могат просто да заключат вратата и да ни оставят тук.

- Много хора ме мразят. Реших, че няма да навреди, ако полицията е на моя страна.

- Нямаш ли ми доверие?

- На теб ти вярвам - каза Демпси, като внимаваше лъжата да не проличи в изражението му. - Но не съм достатьчно сигурен в другите и не мога да се крия под палтото ти до края на деня.

Джоуи извърна очи.

- Както вървят нещата, ще ти се наложи да стоиш там по-дълго време.

- Това е причината да сме тук. Томи е загрижен.

- Така и трябва. Всички сме така.

- И какво трябва да се направи?

- Той трябва просто да си отиде. Казах му го.

- Не може да си позволи да си тръгне. Той иска да възста​нови положението си.

- Всичко е загубено или можете да го считате за загубено. Ще го погребат под руините на онова, което е останало.

- Ами, виж, Джоуи, той се опитва да разбере къде точно се е объркало всичко. Мисли, че ако открие това, ще може да оправи нещата.

- Несполучливи инвестиции. Лош късмет. Може да се случи на всекиго. Тръгне ли веднъж надолу, върви все по-бързо. Като камък, който се търкаля по склона. Когато е достатъчно тежък и ускорението е достатъчно голямо, не може да бъде спрян. Търкаля се и мачка всичко по пътя си. Опитах да му кажа това, но той не искаше да ме слуша.

- Обаче на Томи му се струва, че някои хора са се наго​ворили да насочат камъка точно към него. Мисли, че са му устроили клопка.

- Некадърният занаятчия се оправдава с инструментите си. Знаеш това. Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно. Има дългове, които трябва да бъдат уреждани. Ако не спечели джакпота от тотото, ще трябва да забрави своите бизнес интереси и да покрие дълговете си.

- Той няма нищо друго, Джоуи. Ако си тръгне, ще остане с празни ръце.

- Ще запази живота си.

- Докога?

- Какво трябва да означава това?

- Знаеш какво означава.

- Не, не знам.

- Хайде, Джоуи, твърде стар си, за да се правиш на дев​ственица.

Райън се върна с кафето.

- Има ли мляко? - попита Джоуи.

- Казахте, че го искате черно.

- Черно и отделно мляко. Не искам да се бъзикат с него зад тезгяха, да цвъркат разни боклуци вътре.

- Ще ви донеса каната.

- Не, ти го сипи. Не много. Само колкото бузите му да добият мъничко цвят.

Райън погледна към Демпси. Нямаше представа какво оз​начава това.

- Да стане кафяво - обясни Демпси. - Като азиатско мо​миче.

Райън тръгна, още по-объркан от преди.

- Твърде стар, за да се правя на девственица, а? - каза Джоуи. -Много си цапнат в устата. Би трябвало да показваш повече уважение. -Но се усмихваше.

Райън донесе кафето, Джоуи го погледна, опита го и ким​на.

- Добро момче. Сега излез навън за минутка. Да вземеш въздух.

- Вали - каза Райън.

- Полезно е за кожата. Изчезвай.

Райън въздъхна и излезе навън с кафето си. Застана с гръб към тях, хванал с едната ръка чашата, а с другата пистолета в джоба на черното кожено яке. Беше изрязал подплатата точно за случаи като този, трик, на който го беше научил Демпси.

- Той е свестен - каза Демпси. - Можеше да му позволиш да остане.

- Млад е и нямам представа какво знае и какво не знае. Освен това е слушател, а аз не обичам хората да ме слушат, ако не съм им казал да слушат. Не е в нрава ми да издавам каквото ми е било доверено. Колкото до Томи и неговите неприятности, въпросът е тъкмо в това. Едва ли искаш да го усложняваш още повече.

- Тъкмо това го тревожи, че въпросът вече е усложнен.

- Говориш за момичето.

- Да. Това не е по правилата.

- Момичето няма нищо общо.

- Тук сме заради момичето. Томи иска да е сигурен, че то не е при Оуени.

- Не е. Питах го. Не е при него. Така ми каза.

- С цялото ми уважение, какво друго би могъл да ти каже?