Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Това е просто кола.

- Камрито е просто кола. Твоята е криза на средната въз​раст на колела.

Седнах зад нейното бюро. Тя наля кафе, аз взех едната тортиля и започнахме.

- Е, докъде стигнахме? - поде тя.

- Доникъде.

Информирах я за разговора ми с Рандъл Хейт, за срещата с Алън и разправиите с Гордън Уолш след това. Премълчах, че той използва убийството на дъщеря ми, за да събуди моя​та съвест, както и избухването, което последва. Казах си, че това не е важно, което бе вярно само отчасти. После ѝ дадох последния плик, изпратен на Хейт. Докато разглеждаше фо​тографиите, лицето ѝ не издаваше никакви чувства. Не на​прави някакви коментари и по краткия филм с подредените в плевнята дрехи, изгледа го мълчаливо. Когато свърши, каза само:

- Атаката ескалира.

- Да.

- Снимките у тебе ли бяха, когато те задържаха полица​ите?

- Бяха в багажника.

- Имаш късмет, че не са претърсили колата ти. Можеше да си навлечеш маса неприятности. Засега ще ги държа тук и ще ги маркирам като доказателства по дело. - Сложи плика в пластмасова папка, запечати я и я прибра в сейфа.

- Какво още? - попита.

- Започнах да проучвам имената от списъка, който ми даде Хейт, с надеждата да намеря някаква връзка, но засега няма нищо. Ако скоро не попадна на димящ пистолет, очак​ва ни ровене в личния живот на много хора, което може да отнеме седмици и дори месеци. Но ако се окаже, че пробле​мът на Хейт е свързан с отвличането на Ана Кор...

- При положение, че е отвличане - прекъсна ме Ейми. - Децата на тази възраст бягат.

- Нямам впечатлението, че тя е такова дете.

- Аз също не получих такива сигнали от Уолш. Разтрево​жени са. Нека приемем, че е отведена против волята ѝ.

- Съгласен съм. Но не съм убеден.

- Тогава нашият проблем остава следният: все още не сме намерили начин да разберем засега дали неприятностите на Хейт са свързани с изчезването ѝ.

- Което, така или иначе, е твърде смело предположение.

- Виж, ще бъда искрена с теб. Разговорът ми с Уолш ме накара да се почувствам гузна. Не беше приятно и си раз​менихме някои грубости, но той беше прав, а не аз. Не знам имаме ли право да решаваме дали проблемът на Хейт е от значение за разследването. Лично на мен съвпадението тук продължава да не ми се нрави. Едно момиче изчезва и мъж, осъждан за убийството на друго момиче на приблизително същата възраст, става мишена на заплахи от неизвестен из​точник. Защото това са заплахи: че ще бъде разкрит, че ще бъде изнудван, дори може би и че ще бъде физически атаку​ван в даден момент.

- Като оставим това настрана, наш дълг е да съобщим на полицията каквото знаем. Премълчаваме сведения, кои​то може да са свързани с извършването на престъпление. Е, признавам, че от гледна точка на закона това е мъглява те​ритория и не е много вероятно някой от двама ни да се озове зад решетките, но не искам на съвестта ми да тежи убито момиче, както и ти не искаш.

Ейми довърши половината от своята тортиля и започна втората. Аз бях изял само една-две хапки от моята, обаче внимавах да не говоря с пълна уста. Ейми нямаше подобни притеснения. Веднъж тя ми бе казала, че един от проблеми​те на адвокатите е, че или имат твърде много за казване и твърде малко време, за да го кажат, или пък твърде малко за казване и твърде много време за запълване.

- Говорих отново с Хейт преди час - рече тя, без да спира да дъвче.

- И?

- Той предложи компромис.

- Който е?

- Предава чрез мен на полицията всичките материали, които са му изпратени до този момент, за да бъдат изследва​ни, но аз не разкривам кой е.

Помислих върху това.

- Няма да мине. Първо на първо, ще трябва да обясниш връзката на снимките и диска с разследването. След като го направиш, те ще искат да го разпитат и той ще влезе в списъка на заподозрените, а както знаем, той няма алиби за периода от време, през който е изчезнала Ана Кор. Дори ако по някакво чудо се постигне съгласие, че не е заподозрян, все пак ще трябва да се яви в полицията, за да му вземат пръстови отпечатъци и ДНК проби и да го изключат от уликите, които биха открили по пликовете и снимките.

- Аз също не мисля, че ще се получи - каза Ейми. - Той е наясно, че възможностите му стават все по-ограничени, но не вярвам да отстъпи, докато не бъде притиснат в ъгъла. Ти сериозно ли си решил да отидеш в полицията, ако не се съ​гласи?

- Не искам да съсипвам един човешки живот, но част от мен има усещането, че последствията от явяването му в по​лицията може да не са така ужасни, както си мисли той.