Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Не.

- ...е да отидете в полицията, да им разкажете всичко, кое​то се случва с вас, и да ги оставите да поемат нещата от тук нататък.

- Но не е само до полицията - каза Хейт. - Представете си, че този човек реши да съобщи подробности на вестни​ците? Представете си, че реши да разпрати известия из цял Пастърс Бей, да разкаже на всички за убиеца на дете, който живее между тях? А дори и да не го стори, мислите ли, че по​лицаите тук ще могат да запазят мълчание, дори ако предпо​ложим, че ще искат? Това е малък град. Сутринта ви лепват някакъв етикет и по обед в пощата вече се разказват вицове за това. Животът ми ще бъде съсипан и няма да е достатъчно, ако само напусна Пастърс Бей или Мейн. Името и сним​ката ми ще са из целия интернет. Няма да мога да работя и дори да живея на спокойствие. Вие искате от мен да извърша професионално самоубийство, след което няма да ми остане друго, освен да премина и направо към истинското.

Той скри лице в дланите си и остана така.

- Забравяте нещо - казах аз.

- И по-точно?

- Момента, в който става всичко това.

Той смъкна ръцете до горната част на носа и очите над​никнаха над оформената от тях пирамида.

- Имате предвид Ана Кор.

- Да. Ако това се разчуе против волята ви, вие ще се пре​върнете в заподозрян. Нека се върнем отново към онзи ден. Какво си спомняте за него?

- Защо?

- Защото искам да знам. Започнете от началото.

- Онази сутрин бях вън от града. Тръгнах малко след де​вет.

- Срещи ли имахте?

- Само една. Тя беше в Нортпорт. Знаете това.

- Какво правихте после?

- Обядвах, върнах се вкъщи. Не се чувствах добре. Казах ви го, когато се видяхме първия път.

- Срещнахте ли някого, имахте ли някакви посетители, обаждахте ли се по телефона?

- Не. И повтарям, казах ви го: легнах на дивана. Заспах.

- Кога се събудихте?

- Не си спомням.

- На дивана ли прекарахте нощта?

- Не, преместих се на леглото.

- Тъмно ли беше тогава?

- Така мисля. Не съм сигурен. Моля ви, престанете!

- Това са въпросите, които ще ви зададат полицаите, гос​подин Хейт, ако миналото ви излезе наяве. Добре е да имате добри отговори и за тях, особено ако някой ги е информи​рал анонимно, че местният счетоводител е осъждан убиец на дете.

- Господи. Боже господи.

Той се облегна назад, очите му бяха затворени.

- Говорите за изпреварване на нещо, което може и да не се случи - каза той.

- Преследва ви някой, който знае за Селина Дей. Този човек вече засилва кампанията срещу вас, като ви изпраща порнографски снимки на деца, притежанието на каквито е престъпление. Не вярвам, че ще спре дотук. Следващата стъпка е да започне да намеква за миналото ви пред по-ши​рок кръг от обществеността.

- Трябва да помисля върху това - каза накрая той.

- Направете го, но на ваше място не бих мислил прекале​но дълго. Има и още нещо.

- Какво? - Звучеше уморено.

- Трябва да имате предвид, че може да не ви изнудват или тормозят само заради минало престъпление.

- Тогава защо?

- Възможно е да ви подготвят капан, за да ви уличат за изчезването на Ана Кор - казах аз.

След това го оставих да си помисли за своето бъдеще, за краткото бъдеще, което му бе останало.

Полицейският участък на Пастърс Бей заемаше част от сградата на общината, а както се разбираше от табелата пред вратата и кратките погледи, които хвърлих през прозорци​те на минаване, под нейния покрив бяха подслонени също така градският архив, пожарната команда, градската служба по чистота, помещения за срещи и за събрания, картотеки, незаети бюра, затрупани с камари книжа, и колекцията на Пастърс Бей от костюми за Хелоуин, глави на плюшени жи​вотни, шапки и бради на Дядо Коледа. С изчезването на Ана Кор претенциите към сградата явно се бяха увеличили зна​чително и на паркинга ѝ сега можеха да се видят множество щатски полицейски коли, тъмни джипове без отличителни знаци и фургон на звеното за работа на местопрестъплени​ето, които бяха паркирани редом с единствения поочукан експлорър на полицейското управление в Пастърс Бей. Там бе и караваната „Уинебейго“, която Централният следствен отдел използваше понякога като мобилен команден пункт, но около нея не се забелязваше никакво движение.

Бях искал да видя Рандъл Хейт в обстановката, в която живее, сякаш като го сторех, щях да започна да го разбирам по-добре, но единственият извод, който си бях направил от срещата ни, беше, че Хейт си остава заблудена душа, дъл​боко объркан и изпълнен с противоречия човек. Все пове​че започваше да ми се струва, че при цялата си добронаме​реност социалният експеримент на съдия Боуенс видимо е завършил с дълбоки екзистенциални последствия за младия мъж, на когото се е опитал да помогне. Това на свой ред пов​дигаше въпроса дали и Лони Мидас бе преживял, или не бе преживял подобна криза на идентичността.