Джон Коннолли - Душа в пламъци

В Пастърс Бей нямаше много места, където хората да запълват свободното си време, ако разполагат с такова: ня​колко магазина, два бара, банка и поща. Местната аптека не беше част от верига и се помещаваше в стара къща от черве​ни тухли в края на „Мейн Стрийт“. Написан на ръка надпис на вратата предупреждаваше:

НЯМАМЕ В НАЛИЧНОСТ ОКСИКОНТИН.

В щата бе имало множество грабежи на ап​теки и дрогерии, повечето от които извършени от потящи се и треперещи млади хора, които не се интересуват почти от нищо друго, освен от възможностите да задоволят своите пристрастявания с помощта на оксикодон, викодин и ксанакс. Повечето от тях предпочитаха ножовете пред пистоле​тите и бяха достатъчно отчаяни, за да нападнат клиентите и аптекарите, които не им се подчиняват. Обаче трябваше да са доста тъпи да бият целия път до Пастърс Бей, за да си на​бавят дрога. Дори ако успееха да се измъкнат от самия град, до най-близкото по-голямо шосе имаше още 7-8 километра тесен път с две платна, което означаваше, че щом тревогата бъде вдигната, ще ги заловят с лекота.

Тръгнах обратно към сградата на общината. Експлоръра го нямаше. Не бях забелязал да тръгва. Страхотен детектив бях, няма що. Все още нямах усещане за Пастърс Бей като за град, нито пък някаква реална представа как да подхвана проблема на Рандъл Хейт. Ако се помотаех наоколо достатъчно дълго, може би някой щеше да почувства нужда да си признае. На отсрещната страна на улицата имаше кафене, наречено „Халоуд Граундс“ [13] Hallowed Grounds - Светите места. - Бел. прев. , така че поради липса на по-добър избор влязох и си поръчах сандвич с пуешко филе и бутилка вода.

- Неприятности ли имате с дрогериите наоколо? - попи​тах момчето зад тезгяха, което прие поръчката ми.

- Засега не - отвърна ми то. - Грабеж ли подготвяте?

- Просто видях надписа на вратата на аптеката, че нямат в наличност оксиконтин.

- Предпазни тактики - каза той. - Предполагам, че ще трябва да пазарувате другаде за опиатните си нужди.

- Странно, толкова си сух, че човек може да те използва като подпалка.

Седнах до прозореца да гледам кой идва и кой си отива, докато момчето изпълни поръчката ми. То беше в началото на двайсетте, а вече имаше доста пиърсинги и татуировки, което говореше, че гледа на тялото си само като на произве​дение в процес на създаване, платно от доста скучна колек​ция идеи, кръжащи около културата на маорите, будизма, келтската митология и скандинавския дед метал, доколкото можеше да се съди по фланелката му, на която бе изобра​зен един от изгонените от „Кис“ - ако не ме лъжеше памет​та, пратен в затвора заради убийството на друг изгонен от „Кис“ и междувременно подпалил една-две църкви. Каквото и да се говори за Джийн Симънс, най-лошото, което може​ше да очакваш от него, бе да се залюби с дъщеря ти. Много шумната музика бе пусната много тихо по уредбата в заве​дението и барманът тръскаше мазната си коса над кафето и сладкишите в такт с нея. Моят сандвич с пуешко филе бе приготвен и опакован в полиетиленово фолио, така че лично аз нямах възражения, стига да не го беше правило това отка​чено момче. Питах се даваше ли си сметка как ще се отрази гравитацията на кожата и мускулния му тонус след години. Когато станеше на петдесет, някои от тези татуировки щяха да са някъде към коленете му.

По дяволите, помислих си, аз самият скоро щях да навър​ша петдесет, а вече говорех като старец. Нека момчето се забавлява. Ако Дженифър беше жива, и тя щеше да е близо до пубертета, да мисли за пиърсинги и момчета, а аз щях да започвам изреченията си с „Моята дъщеря никога няма да излезе облечена като...“.

Но тя не бе жива и ми оставаха още една-две години, преди да започна да се тревожа по този начин за Сам. Тя може би щеше да ме държи млад, но едва ли щях много да си помогна, като отправям мислено долнопробни нападки към младеж от градче като Пастьрс Бей, който само се мъчи да не позволява на това затънтено място да го повлече към дъното. Накрая щях да стана като бащата на Лони Мидас -неразбиращ и нежелаещ да разбере.

Момчето ми донесе сандвича заедно с пакет чипс като безплатна добавка.

- Всичко е част от обслужването - каза. - Няма да съм доволен, докато и вие не сте доволен.

Любезността му ме накара да се почувствам още по-гузен. И сякаш само за да ми го натякне, музиката се промени. Китарите бяха сменени от пиано и женски глас с чуждес​транен акцент запя кавърверсия на песен, която ми прозвуча някак познато, макар че ми отне няколко секунди, докато се сетих откъде. Погледнах отново към бара, където тялото на момчето следваше ритъма и на тази мелодия, макар и по-кротко.