Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Ей, това... „Абба“ ли е? - попитах.

Той заподскача към стереоуредбата и взе кутия от ком​пактдиск.

- Сузана, ъ-ъ, мисля, че се произнася Уолъмрод, със странна черта през „о“-то. На приятелката ми е, но мога да я пускам само в определени часове на деня, обикновено ко​гато тук е спокойно. Въпрос на мениджмънт е. Някои хора я намират за малко потискаща.

Не беше потискаща. Беше нежна, тъжна и натрапчива, но не и потискаща.

- Това е кавър на „Абба“ - казах. - На песента „Дай ми цялата си любов“. И, моля те, не ме питай откъде знам.

- Така ли, „Абба“? Не мисля, че ги познавам.

- Шведи. От същия край, горе-долу, както този норвежки граф Еди-кой си на фланелката ти. Не са такива велики под​палвачи на черкви обаче, или поне аз не помня да съм чувал такова нещо.

- Да, графът е гадно копеле. Аз просто обичам музиката. Музиката си е музика. Тиха и шумна, тя или е добра, или лоша. - Той смени кафето в машината и я включи. - Поли​цай ли сте?

- Не.

- ФБР?

- Не.

- Репортер?

- Не.

- Румпълстилтскин [14] Герой от едноименна приказка на Братя Грим (в оригинала Рум-

- Нещо такова.

Той се засмя.

- Частен детектив съм.

- Без майтап? Дошъл си заради малката Кор?

- Не, само заради един досаден клиент. Защо, познаваш ли я?

- Познавах я по физиономия. - И се поправи: - Позна​вам я по физиономия. Изглежда свястна. Движи с по-млада компания, но тук няма чак толкова много хлапета, че да не знаеш всички по име.

- Имаш ли някаква представа какво може да се е случило с нея?

- Не-е. Ако беше малко по-голяма, щях да кажа, че може да е запрашила към някой от големите градове. Бостън или Ню Йорк би, но не Бангор и Портланд. Те не са много по-различни от тук, само са по-големи. Ако ще бягаш, бягай надалече, иначе този град веднага ще те върне обратно.

- Ти още си тук.

- Опитвам да променя системата отвътре, водя добрата битка, всичките тези глупости.

- Ако не ти, кой тогава?

- Точно.

- Значи не вярваш Ана Кор да е избягала?

- Не. Не че момичетата на нейна възраст не бягат, но тя не приличаше на такова момиче. Всички казват, че била свястна.

- Това не звучи добре за нея.

- Да, така ми се струва.

Той замълча, Сузана Уолъмрод пееше за няколкото си кратки любовни истории. Звучеше така, сякаш бе уморена от тях.

- Имаше ли си гадже?

- Струва ми се, каза, че не си дошъл заради нея.

- Не съм. Просто проявявам професионално любопит​ство.

Той скръсти ръце и ме измери с поглед.

- Началникът на полицията Алън каза да му съобщя, ако някой дойде да разпитва за нея.

- Сигурен съм, че ти е казал. Мисля, че много скоро ще поговоря с него. И така: тя имаше ли си гадже?

- Не, майка ѝ я пазеше... пази много, или поне така се го​вори. Държи я изкъсо, нали ме разбираш, като самотна май​ка и прочие. След време вероятно щеше да поомекне.

- Да. Е, ако ѝ провърви, може би все пак ще има тази възможност.

- Дано.

Момчето ми обърна гръб и се зае да пренарежда остана​лите сладкиши. Аз продължих да се храня и да гледам как хората от Пастърс Бей си вършат работата. Въпреки че учи​лището бе свършило за деня, не виждах никакви млади хора по улиците.

- Благодаря за сандвича - казах. - Пак ще се видим.

- Разбира се. Приятен ден засега.

Потеглих към моста, слънцето отдавна бе отминало своя зенит. Мислех си за Селина Дей и Лони Мидас. Питах се къде ли е сега Лони. Хейт ми бе казал, че родителите на Лони са починали, докато е бил в затвора, но още не можех да из​ключа от сметката неговия по-голям брат Джери. Възможно бе Лони да е поддържал връзка с него след освобождаването си, но дори и да беше така, какво от това? Лони можеше ли да ми каже нещо повече от онова, което знаеше Хейт? Но пък изхождах от предположението, че Хейт е единственият, чиято тайна е била разкрита. А ако информацията идваше от човек, който е бил свързан с двамата в периода на подго​товката за освобождаването им, тогава не беше изключено и Мидас да е бил взет на мушка.

Но помнех и още нещо, което Хейт ми бе доверил: пред​-положението си, че ако е бил по-голям, Лони Мидас е щял може би да убие и него, за да е сигурен, че ще мълчи за оно​ва, което са сторили. Възможно ли бе през цялото време, докато са излежавали присъдата си, Лони Мидас да е хра​нил в себе си жажда за мъст и след освобождаването им да е започнал да го издирва, за да провали новия му живот? Възможно ли бе дори да е отвлякъл Ана Кор, за да постигне целта си? Скокът, който правех, беше голям, твърде голям. Това бе симптом за моята безпомощност и част от мен иска​ше да си тръгна и да оставя Рандъл Хейт да потъне или да изплува, в зависимост от това как ще се развият събитията. Онова, което не ми даваше да хвърля случая обратно в скута на Ейми Прайс, бе нищожната възможност отвличането на Ана Кор да е свързано по някакъв начин с миналото на Хейт, но до този момент не бях открил никаква пряка връзка.