Джон Коннолли - Душа в пламъци

През цялото време усещах нервността на Хейт, въпреки че той се опитваше да я скрие. Ръцете му се тресяха и когато стискаше пръстите, за да спре треперенето им, напрежени​ето просто преминаваше в десния крак, който започваше да потропва по килима. Предполагам, че ако някога бях убил дете и сега чувствах, че съм под прицел във връзка с изчез​ването на друго дете, и аз щях да съм неспокоен.

Хейт ми подаде отпечатан списък с имена на лицата, за които е започнал да работи като счетоводител в последно време, и на всички новопристигнали в Пастърс Бей. Хвър​лих му един поглед и го оставих настрани. Засега тези имена не ми говореха нищо. Попитах:

- Какво са ви изпратили, господин Хейт?

Той преглътна мъчително и премести оръфания албум с репродукции на масата за кафе между нас. Под него лежеше нов кафяв плик с отпечатан адрес на етикета.

- Вътре имаше диск, оставих го в лаптопа, за да го види​те, макар че той не е най-лошото, което намерих.

Побутна с пръсти плика към мен. Аз го отворих с върха на химикалката си, за да не го замърсявам повече, в случай че в даден момент се наложи да бъде използван като дока​зателство. Вътре се виждаха късчета хартия с различна го​лемина, повечето гланцирани. Приличаха на нови копия от фотографии. Казах:

- Сега се връщам.

Отидох до колата и взех от багажника кутия найлонови ръкавици за еднократно ползване. Хейт не беше помръднал, докато ме нямаше. Светлината в стаята леко се промени, ко​гато облаците отвън се преместиха, и тогава забелязах колко блед беше. Освен това видът му беше такъв, сякаш всеки мо​мент щеше да се разплаче. Бръкнах в плика и извадих сним​ките. Всичките бяха от еднакво естество и показваха малки момичета, никое не беше на повече от четиринайсет-петнайсет години, а някои бяха и много по-малки. Фотографирани бяха голи на легла, на килими и на подове. Някои се мъчеха да се усмихнат. Повечето не се и опитваха. Фотографската хартия бе стандартен „Кодак“. Възможно беше компютърен специалист да разпознае типа принтер, на който са праве​ни копията, но това щеше да е от полза само в случай, че бъдеше повдигнато обвинение, при положение че индиви​дът, отговорен за размножаването на тези снимки, е запазил принтера до момента на задържането си.

- Не обичам такива неща - каза Хейт. - Не съм обратен, но те са само деца. Не искам да гледам голи деца.

Ето я пак: тази превзета благочестивост, която трябваше да убеди слушателя, че убийството на младо момиче е било временно отклонение. Че не е пренесъл тийнейджърското влечение към млади момичета в живота си на възрастен. Че е нормален мъж с нормални сексуални наклонности.

- А дискът? - попитах.

- Той пристигна в същия плик, увит в плат.

Лаптопът бе на пода до стола му, включен и в режим на готовност. След секунда вече гледах врата на стара плевня, но не същата като предишния път. Тази бе боядисана в яр​кочервено. Когато камерата се приближи, ръка в ръкавица се пресегна и я отвори. Вътре бе тъмно, докато не се включи прожекторът на камерата. На каменния под имаше слама и от двете страни се виждаха празни прегради за говеда.

Камерата спря някъде към средата на пътеката помежду им и се обърна надясно. На пода в една от преградите бяха разстлани момичешки дрехи: бяла блуза, пола на червени и черни карета, бели чорапи и черни обувки. Разположението им отговаряше приблизително на размерите на детско тяло както родител би подредил облеклото за деня на малко мо​миче, но същевременно създаваше смущаващото впечатле​ние, че момичето, което ги е носило, някак си е изчезнало, в един миг се е изпарило, потънало е в пространството, както си е лежало неподвижно в плевнята, втренчено в дървените греди, паяжините и гълъбите, защото от тъмнината на заден план сякаш долиташе тихо гугукане.

Екранът угасна. Това бе всичко.

- Как беше облечена Селина Дей, когато умря, господин Хейт?

Той помълча малко, преди да ми отговори.

- Бяла блуза, пола на червени и черни карета, бели чора​пи, черни обувки. Това беше училищната ѝ униформа.

Подробностите за нейното облекло вероятно са били включени във вестникарските репортажи по случая. Дори и да не са споменавани, положително са били известни в ра​йона, при положение че е умряла в униформата си. Така или иначе едва ли би представлявало трудност някой да събере същите дрехи като онези, с които е била облечена, трябвало е само да се направи малко проучване. Не е било необходи​мо да се познават местните условия.