Джон Коннолли - Душа в пламъци

Всички умряхме

с ботуш на гърлата.

Всички угаснахме,

крещейки нечие кърваво име.

По крайбрежието на Мейн има места, които са изумител​но красиви, често от типа на онези по пощенските картички, които привличат туристите и наркоманите. Тези участъци от бреговата линия са осеяни със скъпи къщи, замаскира​ни като летни вили, и в магазините за хранителни стоки на градовете, които ги обслужват, се предлагат деликатеси, а собствениците и персоналът на претенциозните ресторанти живеят с чувството, че предлагат услуги, костващи много усилия, на хора, които не ги заслужават.

Но има и други места, които показват суровия нрав на океана, селища, сгушени зад защитни стени от черни ска​ли, самотни плажове, върху които вълните се хвърлят като обсаждащи армии и от векове рушат малко по малко пре​градите по пътя си, уверени, че един ден океанът ще победи и ще залее сушата. На тези места дърветата са превити от вятъра, а обрулените от бурите къщи са мрачни и примирени като кучетата, които обикалят в дворовете им. В градовете туристите не са добре дошли, защото няма какво да им се предложи, а и не могат да дадат нищо, освен да послужат на местните жители като огледало на собствените им раз​очарования. Животът там е труден. Онези, които са млади и амбициозни, напускат, а младите, които нямат амбиции, остават или за известно време се запиляват нанякъде и после се връщат, защото малките градове имат своите примамки и умеят да забиват въдиците си дълбоко в кожата, плътта и душата. Но на тези места има равновесие, което трябва да бъде поддържано, и в единението на жителите им има сила. Новопристигналите са добре дошли, докато играят своята роля в голямата схема на всекидневието, намирайки нивото и ролята си в общата машинария, която движи живота в гра​да само ако в началото дават достатъчно, за да покажат до​бра воля, но не толкова много, че да изглеждат сервилни; ако слушат повече и говорят по-малко; и ако не възразяват, за​щото тук несъгласието може да бъде изтълкувано като несговорчивост, а човек трябва да си спечели правото да бъде несговорчив, и то само след дълги години на предпазливи, тривиални и добре подбирани аргументи; и ако разбере, че градът е установена даденост, но също и разтегливо поня​тие, нещо, което трябва да е отворено за малките промени, внасяни от ражданията и женитбите, обществените настрое​ния и смъртността, за да си остане в крайна сметка същото.

И така, по мейнското крайбрежие имаше селища като Пастърс Бей, всяко едно различно, всяко едно подобно на другите. Ако Пастърс Бей се отличаваше с нещо, то бе от​носителното отсъствие на красота -като природни условия и изобщо. Там нямаше плаж, само назъбени скали, които за​обикаляха острова от източния му край. Това правеше доб​лижаването му с малки лодки рисковано, ако не познаваш приливите и отливите. От брега тръгваше път, който водеше през смесена гора от стари и млади дървета, покрай стари къщи и нови къщи, изоставени къщи и възстановени къщи (включително и онази, в която майката на Ана Кор седеше със зачервени очи, стряскащо, ужасяващо неподвижна, до​като въображението ѝ редуваше картини от хиляди смърти на изчезналото дете е хиляди други картини на благополучното му завръщане, и всичките завършеци на историята се бореха за надмощие) и накрая стигаше до града, чиито сгра​ди бяха едва ли не надвесени над главната улица, щорите на прозорците бяха леко спуснати в знак на тъга, небето отгоре бе ниско и натежало от облаци, целият живот бе помрачен от загубата на едно момиче. Накрая, оставил града зад себе си, пътят се издигаше и спускаше вълнообразно по неравната скалиста земя, преди да стигне до моста към сушата, на мал​ко повече от половин километър южно от издигнатия път от камъни, кал и суха трева, който преди построяването на първия мост е бил единствената възможност за онези, които са искали да заминат, временно или завинаги, и са предпочи​тали да не плащат за ферибота.

Първият мост, старата дървена конструкция, издигната от Хърдингови през 1885 г. с парите от данъка, с който е било обложено местното население, трябвало завинаги да сложи край на плащането за ферибота, но Хърдингови забили пи​лотите [12] Пилот - вертикален или наклонен стълб, който се поставя за устойчивост при си неправилно и през 1886 г. голяма буря разлюляла моста така, че хората го чули как стене в агония и започнали отново да ползват стария път за придвижването пеша и фе​рибота за транспортирането на стоки и на добитък. Хърдин​-гови били принудени да проверят още веднъж моста, а по време на ремонта фериботът поел изцяло обслужването на населението. Докато забият отново пилотите и убедят хора​та в здравината на моста, бизнесът им фалирал, защото били загубили доверието на съгражданите си. Затворили склада за дървен материал и заминали за Бангор, където започнали бизнес под ново име и отричали дори да са чували за мо​стове, за нестабилни пилоти или за Пастьрс Бей. При все това техният мост издържал осемдесет години, когато тра​фикът от коли и камиони започнал да си казва думата и сто​новете му зазвучали отново. Тогава край него и около него започнал да се оформя нов мост. Сега от стария са останали само пилотите, защото, ако не друго, на Хърдингови трябва да се признае, че макар първия път да са оплескали работата, втория път са я свършили както трябва. Просто не им е провървяло, че са попаднали в град, където хората предпочитат нещата да бъдат свършени както трябва от самото начало, особено когато се касае за собствената им безопасност, и най-вече когато става дума за мостове и вода, защото имат страх от удавяне, което е нещо естествено, когато живееш в близост до океана.