Джон Коннолли - Душа в пламъци

Той профуча покрай Райън на път към вратата.

- Идваш ли?

Райън още гледаше госпожа Нейпиър.

- Искаш да ѝ се извиниш още веднъж ли? - попита Демп​си. -Можеш, ако мислиш, че ще помогне.

Но Райън само поклати глава. В онова, което виждаше, нещо не беше наред: не беше само изнасилването, имаше още нещо, което бе станало след това. Опита се да разбере какво бе то, но не можа, а после Демпси го дръпна навън, тръгнаха към колата и докато му разказваше за обаждането, забрави за момент изнасилването.

- Превърнахме се в истинско 911 - каза Демпси. Той бро​еше парите в кутията, като прехвърляше с пръст вързаните банкноти. Извади четиристотин на двайсетачки, раздели ги на две равни половини, после пъхна двеста в портфейла си и двеста в джоба на Райън.

- Джобни пари. Ако ти даде още, просто ги вземи и си затваряй устата.

- Колко имаше там? - попита Райън.

- Вече две и двеста, плюс малко дребни.

Райън се разсмя. Другата му възможност бе да отбие встрани и да започне да блъска с юмруци по тротоара от от​чаяние.

- Всичко това за някакви скапани три хиляди долара?

- Ей, аз си прекарах добре.

Сега вече Райън отби, като накара шофиращия зад тях да надуе възмутено клаксона. Завъртя се на седалката, готов да свали предпазния колан и да изтръгне гръкляна на Демпси, но ръката на Демпси вече беше на пистолета. Другата бе вдигната със сочещ предупредително показалец.

- Какво, ще ме убиеш ли? - попита Райън. - Този път ще натиснеш спусъка?

- Не, обаче ще ти счупя носа с него, ще стигна и по-далеч, ако ме накараш. Искаш ли да ти причиня това?

- Ти изнасили жена само заради две-три хилядарки.

- Не, не съм. Хилядарките така или иначе вече бяха в ръ​цете ми.

Райън едва не изпусна нервите си отново, но пистолетът пред очите му го накара да се опомни. Раменете му увиснаха и той опря чело на волана. Чувстваше се като болен. Лицето му бе плувнало в топла лепкава пот.

- Две хиляди долара - прошепна. - Две хиляди и малко дребни.

- Може би не си следил развитието на събитията, Франки, но господин Морис е зле. Две хиляди тук, хиляда там, няколко стотачки от наркоманите - малко по малко парите се трупат. Това го държи в бизнеса, а нас ни държи на рабо​та. Или по-точно, държи ни живи. В момента не се котираме много високо и банката на доброто желание е затворена.

- Той се дави - каза Райън. - Потъва.

- Не казах това и ако бях на твое място, не бих говорил гласно подобни неща. Може да бъде прието като нелоял​ност. Нещата се обръщат и се въртят в кръг. Всички страдат при тази икономика. Той отново ще се оправи. Просто му трябва време.

Райън вдигна глава. Лицето на Демпси беше безизразно. Невъзможно бе да се разбере дали вярва и дума от онова, което говори.

- Сега ще потеглиш отново, Франки, нали?

- Добре.

- Сдобрихме ли се?

Райън кимна.

- Нека те чуя да го казваш.

- Сдобрихме се.

- Така. Сега да видим какво иска той.

Пътуваха към Кеймбридж в мълчание. От време на време Демпси опираше глава на прозореца, вперил поглед в далеч​ните светлини. Райън пушеше цигара и си мислеше за Джош Тейлър, който се удави в езеро по време на един от летните училищни лагери в Ню Хампшър, когато кануто му се обър​на. Джош можеше да плува, но момчето с него не можеше, или поне не плуваше достатъчно добре. То бе изпаднало в паника и го бе повлякло със себе си под водата. Беше рита​ло, един от ритниците бе попаднал в слепоочието на Джош и той бе загубил съзнание. Момчето бе успяло някак си да се добере до кануто и да се хване за него, но дотогава Джош Тейлър е бил вече мъртъв. „Давещият се ще те повлече на​долу със себе си, ако му позволиш - мислеше си Райън. - Понякога трябва да го оставиш да потъне, за да оцелееш.“

Намериха място недалеч от входа на „Братъл Стрийт Тиътър“, облегнаха се назад и зачакаха.

- Какво дават там? - попита Райън.

- „Приятелите на Еди Койл“ - отвърна Демпси. - Четох за него във вестника.

- Не го знам.

- Какво искаш да кажеш с това „не го знам“?

- Казах, че не го знам. Не съм го гледал, не съм и чувал за него. Сигурно е нов.

- Не, не е нов. Стар е. От хиляда деветстотин седемдесет и трета. Робърт Мичъм и онзи - артистът, който играе във „Всички обичат Раймънд“. Бойл, Питър Бойл. Той почина. Много е добър в този филм. Не мога да повярвам, че не си чувал за него, след като си израсъл в Бостън и прочие.

- Като малък не ходех много на кино.

- Все пак би трябвало да го знаеш.

- За какво става дума?

- За донос.

Демпси не каза нищо повече. Райън усети, че той го гле​да, но си замълча, просто го изчака да продължи. След из​вестно време Демпси рече: