Джон Коннолли - Душа в пламъци

Томи беше започнал с кражби и грабежи на стоки от ка​миони, както повечето момчета от неговата среда, и скоро бе преминал към банкови обири, преди да си даде сметка, че изнудванията се планират по-лесно, откриват се по-трудно и носят по-малък риск да ти лепнат сериозна присъда или да ти пръснат главата. Казваха, че Томи Морис винаги е бил умен. Той не беше като другите плъхове от комплексите. Истинските хищници, онези като Уайти и неговия приятел Стиви Флеми, му се присмиваха. Наричаха го Евтиния Томи, а понякога и Мери Морис заради това, че предпочиташе да избягва насилието. Не го възприемаха като сериозна заплаха за себе си, така че той преживя благополучно неуморните преследвания, на които бяха подложени конкурентите им, куршумите в главата и бавните удушавания - това изведе Уайти до позицията на куче водач. Помогна му и петгодиш​ният престой в затвора „Сидър Джънкшън“, който съвпад​на с периода на най-жестоките убийства, по време на който държеше главата си наведена и устата затворена.

Когато излезе, кокаиновият бизнес на Уайти бе поставен на колене от Агенцията за борба с наркотиците, разкриваха се продължавали десетилетия съглашения между корумпи​рани агенти на ФБР и Уайти и толкова много хора ставаха федерални свидетели, че нямаше достатъчно магнетофони, за да се записват показанията им. Междувременно италиан​ците се бяха превърнали в сянка на онова, което бяха преди, съсипани от вътрешни дрязги и от готовността на Уайти да ги продава на федералните. Томи Каси и Ал Зи, вече покой​-ните тартори на бостънската мафия, бяха опитали да се пре​-структурират, но в пазара се бе отворила празнина, вакуум, който трябваше да бъде запълнен. Томи и приятелите му ус​пяха да се възползват от това, особено след като изправени​ят пред заплахата да му бъде повдигнато обвинение Уайти избяга от правосъдието. Томи -солиден, предпазлив, надеж​ден - преуспяваше.

Но вече не бе първа младост , а имаше гладни младоци, начело с Оуени Фаръл, най-безскрупулния от всички, които считаха, че е дошло тяхното време. Бързо, толкова бързо, че Томи почти не бе имал време да забележи заплахата, преди тя да го бе връхлетяла, бизнесът му започна да се разпада.

Онзи разлом, чието съществуване бе отричал толкова дълго, се разшири и целият негов свят рухна в него. Изолираха го и шушукането започна. Томи Морис вече не е непоклатим. Томи Морис вече не е благонадежден. Томи Морис предста​влява заплаха, защото знае твърде много. Хора, на които се бе доверявал, започваха да се отдръпват от него, за да не ги улучи някой заблуден куршум, когато настъпи краят. Парите изчезваха, а заедно с тях и съдружниците му. Томи знаеше какво ще стане с него. Помнеше Доналд Килийн, който бе главатарят в Саути, докато през 1972 г. Уайти реши, че не​говото царуване е приключило, и нареди да го застрелят на партито по случай четвъртия рожден ден на сина му. Сякаш за да подчертае лекотата на прехода и да създаде чувство за приемственост, впоследствие Уайти превърна бившата глав​-на квартира на Килийн, кафене „Транзит“, в своя база, като го преименувал на „Трите О“

Томи нямаше намерение да свършва като Килийн.

Обаче те не спираха да го ядат - ченгетата, федералните , другите като него. Принуден бе да поиска среща и се угово​риха за един бар в Челси след работно време. В деня на сре​щата Томи получи анонимно обаждане, в което го съветваха да не отива.

И тогава Томи Морис се срина.

Томи се качи и се сгуши на задната седалка.

- Карай - каза той.

- Накъде да карам? - попита Райън.

- Няма значение. Просто карай.

Райън потегли по посока на най-близкия изход от града. Демпси подаде пълната с банкноти кутия. Томи ги преброи и даде по още двеста долара и на двамата.

- Можете да ги добавите към онова, което вече сте взели.

- Засегнат съм, Томи - каза Демпси.

- Ще бъдеш, ако още веднъж те хвана с ръка в меда. - Демпси не каза нищо, но повдигна едната си вежда към Ра​йън.

- Имаш ли новини? - попита Демпси.

- Да, имам новини.

- За Оуени ли?

- Не - каза Томи. Изглеждаше отнесен и объркан. - Може би. Не знам.

Демпси погледна възрастния мъж в огледалото за обра​тно виждане.

- Какво има, Томи? - попита той и в гласа му имаше ис​крена загриженост.

- Лично е - отвърна накрая Томи. - Касае семейството ми.

Недейте ни пита

какво е в мига,

когато тялото ти побегне от онова глупаво облаче дъх с форма на агне.

Тук, долу, никой не пита.