Джон Коннолли - Душа в пламъци

Познавам те, Франки.

Познавам те.“

Райън потръпна. Гласът бе прозвучал така отчетливо, ся​каш Демпси седеше до него с пистолета в ръката. Но Демпси не беше толкова умен, колкото си въобразяваше, и Райън не бе толкова млад и неопитен, за какъвто го смяташе. Ако продължаваше да му върти гадни номера, както с пистоле​та по-рано същата вечер, щеше да е принуден да потърси свое решение за неговите психически проблеми, каквито и да бяха те. Мина му през ума да се върне отново в къщата, да опре собствения си пистолет в тила му, докато е зает с жената на Нейпиър, и да натисне спусъка. Картината бе така примамлива, че усети как пръстът му се плъзна по предпа​зителя и се лепна за спусъка, подготвяйки се инстинктивно да стреля.

Когато телефонът му иззвъня, така се стресна, че едва не натисна спусъка.

Нямаше нужда да проверява кой се обажда. Също както Демпси, и той носеше два джиесема: един за лично ползване и за дребния личен бизнес, който водеше тайно, и друг, кой​то сменяше всяка седмица. Обажданията до втория телефон винаги идваха от едно и също място. Райън отговори на вто​рото позвъняване.

- Къде сте?

Този глас с характерна дрезгавина, гласът на мъжа, кой​то ги бе докарал до това състояние, който ги бе довел до просяшка тояга. Съдбите им бяха свързани с неговата и те все още го чакаха да намери решение, да поправи грешките си. Нито Райън, нито Демпси го бяха изричали гласно, но и двамата бяха започнали да подозират, че могат да си умрат, докато чакат това да се случи.

- Историята с таксиджията. Още не се е появил. Обаче намерихме пари.

- Пари ли? Добре. - Дотам бяха стигнали: да тършуват за пари, колкото да не изпукат от глад. - Забравете го. Друг път ще се разправяме с него. Знаете ли къде е „Братъл Стрийт Тиътър“?

- Киното ли? Разбира се.

- Намерете къде да паркирате. Възможно най-близо до него.

- Сега ли?

- Не, другия месец. Дай ми Демпси.

- Той не е тук. Аз съм в колата. Той е вътре.

- Защо?

- В случай че човекът се върне, нали разбираш.

- Кой е вътре с него?

- Една жена. Съпругата.

В другия край на линията се възцари тишина и Райън раз​бра, че онзи е схванал. Той поначало умееше да преценява хората, или поне така му се беше струвало. Само че бе за​губил тази своя способност, когато трябваше да се справи с враговете си.

- Изкарай го от там. Важно е.

Затвори. Райън държеше телефона в едната ръка, а пис​толета в другата. Пъхна пистолета обратно в калъфа на гле​зена, после бързо прекоси улицата. Мина мъж с вестник под мишницата и в ръката с кутия бира, скрита в кафяв хартиен плик. Мъжът кимна и той му отвърна с кимване. Не го из​пусна от поглед чак до къщата на Нейпиър, но човекът не погледна назад.

Когато излезе, бе оставил входната врата незаключена. Отвори я твърде бързо, тя се блъсна в стената и той извика, да не би Демпси да изпадне в паника и да изскочи, размах​вайки пистолет или нож.

- Аз съм! Трябва да тръгваме.

Почука на вратата на дневната, преди да влезе. Видя Демпси да закопчава колана на дънките си. Хелън Нейпиър бе на колене на дивана. Чорапите и гащите ѝ бяха хвърле​ни на пода. Тя оправяше роклята си, дърпаше я надолу да покрие бедрата, обърната с гръб към вратата. Раменете ѝ се тресяха. Не се обърна да го погледне.

- Тя добре ли е? - попита Райън.

- А ти как мислиш? Ако това е утеха за теб, бях внима​телен с нея. Обаче влизаш точно навреме. Това ти го при​знавам. Няколко минути по-рано можех да се ядосам, че ни смущаваш.

Демпси огледа стаята да се увери, че не е изтървал нещо, после се обърна към госпожа Нейпиър.

- Хелън...

Тя се скова, но не се обърна да го погледне.

- Имаш избор - продължи той. - Можеш да кажеш на съпруга си какво се случи тази вечер. Както съм чувал, подобно нещо може да го вбеси и да го накара да тръгне да ме търси. Ако го стори, ще го убия. Той сам ти навлече това, но няма да погледне нещата по този начин. И знаеш, че ако му кажеш, едва ли ще си помогнеш. Познавах един, чиято приятелка бе изнасилена. След това вече изобщо не можеше да я приема по същия начин. Сигурно си е мислил, че вече е развалена стока. Каквато и да е била причината, те скъсаха. И край на историята. Помисли за това, преди да си отвориш устата и да изтропаш всичко на мъжа си. Ако бях на твое място, щях да му кажа, че сме дошли, че сме те изплаши​ли до смърт и че той трябва да си оправи нещата, преди да дойдем втори път. - Демпси взе кутията от обувки. - Меж​дувременно ще взема парите като частично плащане за при​чинените загуби. Сега си тръгваме. Така че се оправи. Нали не искаш да те завари в този вид, когато се върне.