Джон Коннолли - Душа в пламъци

В телефонния указател на Бисмарк бе вписан само един Морис П. Боуенс. Поради липса на по-добри занимания на​брах номера и на третото позвъняване се обади жена. Казах ѝ името и професията си и попитах дали това е жилището на бившия съдия. Тя отговори утвърдително и поясни:

- Аз съм дъщеря му Анита.

- Бих ли могъл да поговоря с баща ви? Във връзка с едно от старите му дела.

- Съжалявам. През последните осемнайсет месеца баща ми прекара поредица от инсулти. В резултат на това се чув​ства много слаб и говори с големи усилия. В момента аз се грижа за работите му.

- Съжалявам да го чуя. Ще съм ви благодарен, ако спо​менете на баща си, че съм се обаждал. Става дума за Рандъл Хейт или Уилям Лагерхаймър, зависи как предпочита да си го спомня баща ви. Аз работя за господин Хейт. Моля ви, кажете на баща си, че доколкото ми е известно, господин Хейт не е извършил нищо нередно, но е в трудна ситуация и всяка информация, която баща ви би могъл да ми предаде, ще ми бъде от полза.

- Каква информация търсите? - попита тя.

Споменах делото за Селина Дей и споразумението, склю​чено с Р. Дийн Бейли. Помолих за всякакви сведения относно споразумението, каквито баща ѝ би могъл да даде, както и за други подробности, които счете, че имат някакво отношение към него. Честно казано, опипвах почвата в тъмното, но на този етап всяка светлинка, която съдията можеше да хвърли върху случая, щеше да е нещо повече от пълния мрак.

Ако имената, които дадох на Анита, означаваха нещо за нея, тя не го каза. Съгласи се да вземе номерата на телефона и на факса ми, както и моя имейл адрес. Дадох ѝ и данните на Ейми Прайс и ѝ казах, че съм нает от нея за случая на Хейт и по тази причина съм обвързан от задължението да спазвам поверителността на информацията за клиента. Тя каза, че баща ѝ спи, но щом се събуди, ще му съобщи за мо​ето обаждане. Благодарих ѝ, затворих и веднага се обадих на Ейми Прайс да ѝ съобщя, че съм установил нещо като кон​такт с Боуенс. След това, понеже засега не можех да направя нищо повече, си приготвих проста вечеря от макарони със сос песто и я изядох, докато гледах новините на портативния телевизор в кухнята. Изчезването на Ана Кор беше втора​та тема след голямата автомобилна катастрофа северно от Огъста, но ми бе ясно, че телевизиите вече губеха интерес. В края на краищата не разполагаха с друго, освен с многото начини да кажат, че не е постигнат напредък. Ана Кор щеше да се върне начело на новините само ако бъдеше намерена, жива или мъртва.

Когато новините приключиха, взех роман от Уили Влотин [11] Willy Vlautin - американски кънтри певец, автор на песни и писа тел. - Бел. и легнах на опърпания диван в офиса да почета, но онази снимка на Селина Дей все не ми позволяваше да се концентрирам и докато прехвърлях в ума си подробностите около историята на Рандъл Хейт, трябва да бях задрямал за малко. Реалността се смеси със съня, както се случва, когато човек заспи неочаквано, и ми се стори, че виждам как Хейт стои отвън пред прозореца и ме гледа. Кожата му бе много бледа, по скалпа и лицето му имаше бръчки, които преди не бях забелязвал, сякаш черепът му бе започнал да се смалява. Той вдигна дясната ръка, заби я в плътта си и лицето му се отдели. Онова, което остана, бе кърваво и жълто като восък, но все пак се познаваше, че е той. Заповтаря същото дейст​вие отново и отново, като редуваше ръцете и хвърляше оста​тъците в краката си като паяк, който отърсва своята външна кожа, за да порасне, докато там, където преди бяха чертите му, остана само бяло петно. Очните орбити - празни и въ​преки това продължаващи някак да ронят сълзи. Разбуди ме бръмченето на компютъра. В пощенската ми кутия имаше писмо от Анита Боуенс, което се състоеше от кратко съоб​щение и едно приложение.

Писмото гласеше:

Баща ми се надява, че Рандъл е добре, че се е възполз​вал от възможността да остави миналото зад гърба си, без да престава да се разкайва за стореното, и му изпраща своите най-сърдечни поздрави. При все това не желае Рандъл или вие да го търсите повече във връзка с процеса. Всичко, което има някакво отношение към ин​тересуващите ви въпроси, можете да намерите в прило​жените документи.

Ваша

П.С. Знам малко за историята около този случай, защото в миналото баща ми е споменавал „ несъвърше​ното споразумение“, постигнато с прокурора господин Бейли. Приложените тук документи би трябвало да по​сочват причините за неудовлетвореността на баща ми. Засега е достатъчно да се разбере, че той е искал мом​четата да бъдат съдени като непълнолетни, не като възрастни. Министърът на правосъдието и областният прокурор не са били съгласни, както и господин Бейли, така че предпазливостта на прокурорите е надделяла. Вместо да остави момчетата изцяло на съмнително​то благоволение на системата, баща ми е предпочел да даде съгласието си срещу споразумението, което им е осигурявало добър старт в живота след излежаване на присъдата. И струва ми се, все още мисли, че е продал принципите си твърде евтино.