Джон Коннолли - Душа в пламъци

Все пак към края на търсенето бях потвърдил някои от имената в списъка на Хейт: двамата адвокати, назначени да защитават момчетата, прокурора (който бе един и същ и за двамата) и съдията. Показанията на свидетелите бяха несъ​ществени, тъй като и двете момчета бяха признали вината си още преди процеса, така че пренията бяха само около при​съдата. Никъде не се споменаваше споразумението, което Рандъл Хейт твърдеше, че е постигнато - социалния експе​римент, който е трябвало в крайна сметка да позволи на него и Лони Мидас да избягат от сянката на своето престъпление поне в публичното пространство. Това също не е било много необичайно; до известна степен успехът на начинанието е бил обвързан с положителното развитие, което момчетата е трябвало да претърпят, докато са в затвора, и никой трезвомислещ прокурор, адвокат или съдия, който се е надявал да напредне в света на правораздаването, не би си позволил да подкрепи публично подобно споразумение непосредствено след процеса.

Започнах да работя по четирите имена. Единият от слу​жебните адвокати, Ларейн Уокър, вече не бе между живите, беше загинала при злополука с мотоциклет през 1996 г. Вто​рият, Кори Фендър, се беше загубила и не открих името ѝ да се споменава някъде след 1998 г. Прокурорът бе мъж на име Р. Дийн Бейли. Името ми звучеше познато. След още едно-две кликвания се оказа, че Р. Дийн Бейли няколко пъти е пра​вил неуспешни опити да бъде номиниран от републиканците като кандидат за Конгреса. Възгледите на Бейли за имигра​цията, социалната политика и изобщо за управлението бяха, меко казано, колоритни дори по стандартите на някои от най-злостните критикари, които непрекъснато изникват от крайно консервативното крило на Републиканската партия. Всъщност неговото, както и на другите като него виждане за федералното управление можеха да се обобщят най-добре като „дръжте го колкото е възможно по-свито, освен ако аз и приятелите ми не пожелаем това да се промени и докато все още мога да участвам в него и да лапам от федералната ясла“ - с други думи, всичко е прахосничество, с изключение на онова, което е в моя изгода.

Впрочем с възгледите си по расовия въпрос, с отношени​ето си към всички религии, в които не фигурира Исус Хрис​тос, към всички хора, чийто майчин език не е английският, и бедните като цяло той би си спечелил коси погледи дори на нацистки конгрес. За щастие някъде в ръководството на Републиканската партия здравият разум все още се грижеше Бейли да не получава достъп до национален форум за своите излияния, граничещи с насаждане на омраза и противодържавна дейност. Дори не можех да си представя какъв път трябва да бе изминал от прокурор, готов да даде шанс за нор​мален живот на две момчета, осъдени за непредумишлено убийство, до човека, който сега защитаваше становището, че бедните трябва да бъдат оставени да измират от глад, и пред​лагаше да се въведат ограничения на религиозните свободи, но не ми се струваше вероятно да се зарадва, ако му бъде припомнено за случая на Селина Дей. Бейли понастоящем беше партньор в адвокатската фирма „Йънг Грантам Бей​ли“. Кратко търсене ме снабди със списък на дела, които по правило изправяха един срещу друг изключително богатите и влиятелни клиенти на ИГБ срещу общности и индивиди, чието качество на живот според подадените жалби бе по​страдало сериозно, понякога дори и фатално от действията на онези, за които Бейли и неговите партньори са действали като адвокати, пожарникари и наемни бандити. Те, изглеж​да, бяха особено вещи в прилагането на забавящи тактики, благодарение на които делата са се влачили с години, изцеж​дайки парите и силите на опонентите им, докато в някои от особено противните случаи ищците просто бяха умирали, а заедно с тях и заведените дела. Отбелязах си на сутринта да се обадя в „Йънг Грантам Бейли“, дори и само за да видя как би ми отговорил Бейли, после задрасках написаното. Рандъл Хейт си имаше достатъчно неприятности и без да привличам към него вниманието на човек като Р. Дийн Бейли, особено на един Р. Дийн Бейли, претърпял такава внезапна и пълна промяна на възгледите.

Следователно ми оставаше само съдията, Морис П. Боуенс. Според Хейт Боуенс бе инициаторът на предложени​ето на момчетата да бъдат предложени нови самоличности, преди да бъдат освободени. Намерих кратка онлайн биогра​фия на Боуенс, написана след пенсионирането му като съдия.

Той бе започнал юридическата си практика в Пенсилвания, но впоследствие се бе преместил в Северна Дакота и след време бе станал съдия във федералния съд там. Пенсионирал се бе през 2005 г. с намерението да се установи за постоянно в своята къща край Бисмарк и както сам се бе изразил, да гледа „как могъщата река Мисури тече покрай портите му“.