Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Къде отиваш?

- Тя е в шок. Отивам да ѝ донеса вода.

Демпси погледна госпожа Нейпиър.

- В шок ли си?

За момент тя запази мълчание, после каза:

- Не знам. Повдига ми се.

- Значи си в шок - рече Демпси.

На плота за отцеждане на съдовете имаше чаши. Райън напълни една с вода и я занесе на госпожа Нейпиър. Тя взе чашата, но не каза благодаря. Не че го бе очаквал, но все пак щеше да е учтиво.

- От какво си шокирана? - попита Демпси. - Защото си наранена ли? Или защото ние сме тук? Или си шокирана, защото, както изглежда, твоят шофьор на такси може да си позволи домашно кино като на самия Доналд Тръмп?

Госпожа Нейпиър пийна вода и продължи да гледа надо​лу.

- Как се казваш? - попита Демпси.

- Хелън.

- Е, Хелън, мъжът ти купувал ли е още нещо, за което трябва да знаем? Напоследък да си получавала нова рокля? Или пък да сте вечеряли в хубави ресторанти? Можеш да ни кажеш. Любопитно ни е.

- Само телевизора.

- Само телевизора? - Демпси се засмя.

Отиде до библиотеката, в която нямаше много книги - няколко романа с меки корици, книга за домашното счето​водство и комплект енциклопедии, толкова стари, че в тях навярно имаше снимки на самолети с витла, - но цяла ла​вица бе отделена за нови блурей дискове, повечето още в пластмасовите си опаковки. Той прегледа заглавията, като прокарваше пръсти по тях, после отиде в кухнята, провери бялата техника, надникна в чекмеджетата. Когато свърши, каза на Райън да наглежда жената, докато се качи на горния етаж. Скоро чуха шум от захлопващи се врати на стенни гар​дероби и звън като от счупване на дребен предмет от фино стъкло. Хелън Нейпиър се опита да стане, но Райън сложи ръка на рамото ѝ и я накара да седне отново на стола.

- Защо правите това? - попита тя.

- Съжалявам.

- Не, не съжалявате.

Опитваше се да не заплаче и успя. Видът ѝ върна Райън към притеснителния спомен за жената в „Уондърър“.

Когато се върна долу, Демпси държеше в ръката си кутия от обувки. Той клекна пред госпожа Нейпиър и ѝ показа съ​държанието ѝ. Банкнотите бяха грижливо надиплени и вър​зани: само двайсетачки. По преценка на Райън някъде към две-три хиляди.

- Нямате ли доверие на банките? - попита Демпси.

- Не знам какво е това - каза госпожа Нейпиър и Райън ѝ повярва.

- Пари, ето какво е.

- Не съм знаела, че са горе.

- Съпругът ти има тайни от теб? Лоша работа. Започнат ли тайните, това е краят на брака. - Наклони се напред, почти завря лице в нейното. - Искаш ли да знаеш как са се озовали там? Ще ти кажа. Мъжът ти не само превозва пътници до посочените адреси. Наред с това той взема и предава пратки. Извършва редовни куриерски услуги, като пренася пари от рекет, кокаин, марихуана, а може би и малко хероин. Не е дилър, но работи за дилъра. Нашият проблем е, че мъжът ти може би е решил, че в крайна сметка и той самият е нещо като дилър, независим оператор. Само мъничко. - Демпси доближи палеца и показалеца си на милиметър. - И мислей​ки си така, пощипва от стоката: колкото да си докарва малко допълнителни доходи. Ние трябва да поговорим с него и да разберем колко е взел и колко е спечелил, и да постигнем споразумение за възстановяване на щетите. Разбираш ли?

- Моят съпруг не употребява дрога - каза госпожа Нейпиър.

- Моля? - Демпси изглеждаше искрено учуден.

- Казах, че съпругът ми не употребява дрога.

- Някой да е говорил за употреба? Съпругът ти превозва дрога. Това не включва правенето ѝ. Ако крадеше от нея и после консумираше откраднатото, щеше да е още по-тьпо и ти щеше да гледаш „Американ Айдъл“ на скапан телеви​зор с антена като закачалка за палта. Знаеш ли, ти май не си много умна. Наистина е жалко, защото моят опит показва, че тъпите кучки са тези, които влачат мъжете надолу, а не обратното. Твоя ли е вината, че всичко това се е случило? Може би ти си го врънкала за скъпия телевизор и за по-хуба​ви дрехи, и за пътувания до Флорида, за да си оправяш тена. Така ли беше?

- Не - каза тя. - Аз не искам никое от тези неща.

- Какво искаш тогава?

Жената преглътна мъчително.

- Това да се уреди.

Демпси я потупа по голия крак и задържа ръката си там няколко секунди по-дълго от необходимото.

- В крайна сметка може изобщо да не си тъпа.

Демпси погледна часовника си.

- Обади се на съпруга си. Разбери къде е.

Госпожа Нейпиър поклати глава.

- Вие ще му направите нещо.

- Не, няма. Дошли сме само да го плеснем през пръстите.

- Тогава защо носите пистолет?

- Господи, и ти ли? Омъжила си се не за когото трябва. - Демпси вдигна палец към Райън. - Двамата с него трябва да се съберете. Нося пистолет, защото хората често са раз​дразнителни, и знам от опит, че показването на пистолета им помага да се успокоят. От друга страна, хората понякога не схващат колко сериозна е ситуацията и в този случай писто​летът върши отлична работа за съсредоточаване на внима​-нието. Направи каквото ти казвам. Обади се на съпруга си и скоро всичко това ще свърши.