Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Да, грижа се да е верен. Не искам да прекарам тук и минута по-дълго, отколкото съм длъжен.

- Това е най-важното - обади се Демпси. - Да накараш клиентите да се чувстват желани.

- Ако ги накарам да се чувстват желани, няма да си тръг​нат оттук - отвърна барманът. - Ще опитват да говорят с мен. Аз не искам клиентите да говорят с мен.

- Дори и аз ли?

- Дори и ти.

- Човек би си помислил, че не искаш да печелиш пари - каза Демпси.

- Да, спестявах, за да си купя яхта от бакшишите, но тази мечта угасна.

- Часовникът е верен - каза Райън. - Трябва да тръгваме.

- Да, да, добре. Господи, ти си като някоя баба.

Двойката зад гърба им отново избухна в смях, този път още по-шумен. Демпси ги погледна през рамо. Смехът прес​тана, но бе последван от тихия кикот на жената, докато мъ​жът ѝ говореше нещо. Демпси извади цигара от пакета и я пъхна между устните си, но не я запали.

- Познаваш ли ги? - попита той бармана.

- Не. Но не познавам и вас.

- Трябва по-добре да подбираш клиентите си.

- Тук разчитаме само на естествения подбор.

- Така ли? Е, на път си да видиш дарвинизма в действие.

Демпси се нахвърли върху мъжа, преди Райън да успее да реагира. Когато Райън стигна до масата, той вече подпираше с лакът брадата на провинилия се, забил бе коляно в топките му и с цялата си тежест опитваше да го провре през стената.

- Каза ли нещо по мой адрес - рече Демпси. - А, каза ли?

Част от плюнката му се лепна върху лицето на мъжа, кое​то бързо ставаше все по-тъмночервено. Човекът опита да по​клати глава, но почти не можеше да я движи. От устата му се изтръгна хриптене. Жената до него посегна, сякаш за да дръпне ръката на Демпси. Той завъртя глава към нея и каза:

- Недей.

- Моля - каза жената.

- Моля какво? - попита Демпси.

- Моля, остави го на мира.

- Сега не се смееш, а, кучко с конска физиономия. Отго​вори ми. Отговори ми!

- Не, не се смея.

Сякаш за да го потвърди, тя се разплака. Райън предпаз​ливо докосна Демпси по рамото.

- Хайде, остави това. Нямаме повече работа тук.

Демпси бавно разхлаби хватката.

- Връщайте се в шибания си Кеймбридж, там ви е място​то - каза той. - Само да ви видя още веднъж тук, ще я изна​силя, а теб ще те накарам да гледаш.

Демпси се изправи и се отдръпна. Дишаше тежко. Жерт​вата му бе така стъписана, че дори не беше помръднала. Така се постъпваше със слабаците: ако им налетиш внезапно и ги стреснеш достатъчно, нямаше нужда истински да ги нара​няваш.

Барманът наблюдаваше Демпси внимателно. Дори не се беше опитал да прекрати инцидента, защото бе виждал всичко това неведнъж и беше готов, преди да се намеси, да остави за известно време събитията на естествения им ход. Видяното сякаш не го впечатли. Но повече нямаше да са до​бре дошли тук, не че имаха намерение да идват отново.

Демпси хвърли двайсетачка на плота и каза на бармана:

- За яхтата ти.

- Ще я кръстя на теб - отвърна му той. - Гъз със „с“ ли се пишеше?

- Пиши го със „с“. Така ще знаем, че е твоята, когато я подпалим.

Взе си пакета цигари и го пусна в джоба на якето.

- Хайде, идвай - каза на Райън. - Да свършваме с това.

Къщата беше обикновена във всяко отношение, просто поредната неотличаваща се с нищо кутия на улица в покрай​нините на Бедфорд между многото други такива кутии, всяка със своя кола на алеята и трепкаща светлина от телевизионен екран в предната стая. Имаше украса за Хелоуин: надгробни плочи и плашила и започнали да загниват тиквени фенери, които привличаха последните нощни насекоми. Райън усети как тежестта на бирата опъва пикочния му мехур. Можеше да отиде в тоалетната на „Уондъдър“, ако не беше Демпси с неговите щуротии. Ето го и сега, ругае живота на хора, които дори не познава, сякаш собственият му живот върви по мед и масло.

- Погледни всичките тези боклуци по моравите - каза той, докато паркираше колата. - Как мислиш, колко от тези хора имат собствени деца?

- Какво имаш предвид?

- Не мислиш ли, че има нещо нередно, когато самотен възрастен мъж изважда навън тези хелоуински боклуци, за да привлича децата?

- Не, не мисля, че има нещо нередно - поде Райън, но се усети и замълча.

Не изглеждаше много умно да твърди, че е редно да из​ползваш украса за Хелоуин, за да привличаш децата, защо​то това неизбежно водеше до въпроса защо ще искаш да ги привличаш. Опита отново.

- Както го казваш, звучи сякаш в това има нещо лошо, а няма. Не е така. Просто хората зачитат духа на празника, както по Коледа.

- Не ми говори и за Коледата - каза Демпси.