Джон Коннолли - Душа в пламъци

Тя избра втората.

- Но очаквам да се върне скоро, мога да му пратя съобще​ние, ако желаете.

- Предпочитаме да почакаме и да му го предадем лично, ако нямате нищо против - рече Демпси.

Устата на госпожа Нейпиър се отвори и се затвори. Явно започваше да се безпокои. Може би знаеше, че съпругът ѝ работи допълнително, или просто се беше досетила, когато парите бяха потекли по-изобилно. Райън се питаше дали е от жените, които задават въпроси. Но и да беше, Нейпиър едва ли бе от мъжете, които биха ѝ отговорили. Той винаги му се бе струвал мрачен и мълчалив, а и тя нямаше вид на жена, глезена с излишно съпружеско внимание. Но каквото и да знаеше или да подозираше, то навярно ѝ беше достатъчно, за да свърже появяването им пред вратата на къщата с всяко едно от съмненията си за състоянието на нещата около него. Райън бе убеден, че той самият е в състояние да се слее с тълпата и да изглежда като обикновен човек, но Демпси но​сеше със себе си миризмата на улицата. В най-добрия случай можеха да очакват, че тя ще се обади на мъжа си и ще го предупреди. В най-добрия.

- Ами, не съм сигурна кога ще си дойде.

- Скоро - рече Демпси. - Казахте, че ще се прибере скоро.

- Това се променя. Никога не знам. Той кара такси. Ако вечерта е добра, понякога остава до късно.

- Тази вечер е тихо навсякъде. Не очаквам да закъснее.

- Очевидно не мога да ви попреча да чакате в колата си - каза госпожа Нейпиър. - Студено е. Ще затворя вратата.

Опита се да го стори, но Демпси бе пъхнал крак в отвора. Райън видя как лицето ѝ пребледня.

- Моля, дръпнете си крака - каза тя.

- Бихме искали да чакаме вътре - отвърна Демпси. - Как​то казахте, навън е студено.

- Ако не махнете крака си, ще извикам полиция.

- Това решава въпроса - каза Демпси. - Ръката му се стрелна през пролуката и сграбчи госпожа Нейпиър за ко​сата, дръпна я към себе си и лицето ѝ бе притиснато между вратата и рамката като в сандвич. Остави я да види писто​лета.

- Махни веригата.

- Моля ви...

Той притисна силно дулото в челото ѝ.

- Няма да повтарям.

- Не мога да я махна, без да затворя вратата.

- Няма нужда да я затваряш съвсем.

- Трябва малко да я притворя.

- Добре. Дай ми лявата си ръка.

Жената се поколеба. Демпси натисна дулото още по-силно в главата ѝ. Тя извика от болка.

- Спокойно - каза инстинктивно Райън и Демпси оголи зъби предупредително.

- Дай ми ръката си - повтори той.

Тя направи каквото ѝ бе казано. Китката ѝ бе много тънка и крехка като на пиле. Демпси обърна дланта ѝ така, че пръс​тите ѝ легнаха върху рамката на вратата. Подаде пистолета на Райън, после извади от джоба си нож. Освободи острието и го притисна силно под горните стави на пръстите. След секунда потече кръв.

- Ако се будалкаш с мен, ще ти отрежа върховете на пръстите -каза Демпси. - Затвори вратата до ръката си и свали веригата.

Тя затвори бавно вратата. Чуваха я как опипва веригата.

- Още не може да се отвори - каза накрая.

- Постарай се повече.

Тя натисна вратата, опитвайки се да я притвори още мал​ко, и кръвта потече по-силно.

- Боли.

- Можеш да спреш болката.

Демпси започваше да става нетърпелив. До този момент улицата бе празна, но сега от изток се задаваше мъж, раз​хождащ кучето си преди лягане.

Веригата падна. Вратата се отвори и те влязоха вътре.

- Прекрасно. Съпругът ти ли купи това?

Демпси бе застанал до телевизор с плосък екран, от оне​зи, които бяха толкова големи, че човек трябваше да върти глава, за да види цялата картина. Изглеждаше като току-що изваден от кутията. Под него имаше блурей плейър, декодер за кабелна телевизия и усилвател за домашно кино. Всичко това бе грижливо подредено, впечатлението се раз​валяше единствено от прането, проснато на сушилка отзад до радиатора.

Госпожа Нейпиър кимна. Още бе бледа и трепереше от преживения ужас. Райън бе намерил чиста кърпа в кухнята и ѝ я беше подал да превърже наранената си ръка. Ножът бе срязал кожата и без да се упражнява особено силен натиск и през кърпата се процеждаше доста кръв.

- Нов ли е? Изглежда нов.

Госпожа Нейпиър си върна гласа.

- Съвсем нов е.

- Карането на такси трябва да е по-доходно, отколкото съм си мислил - каза Демпси. - Ако знаех, че могат да се из​карват такива пари, и аз щях да карам такси. Ти как мислиш, дали и ние да не се захванем с този бизнес?

Райън не отговори. Струваше му се, че госпожа Нейпиър всеки момент ще повърне. Първият етаж на къщата пред​ставляваше отворено пространство само с една декоративна арка, която отделяше кухнята от дневната. Тръгна към уми​валника.