Джон Коннолли - Душа в пламъци

Госпожа Нейпиър се изправи, триейки сълзите. Демпси остана плътно зад нея, докато отиде да вземе чантата си и извади джиесема от нея.

- Какво ще му кажеш? - попита.

- Не знам. Какво искате да му кажа?

Демпси се усмихна.

- Сега знаеш за какво става дума. Попитай го кога ще се прибере. Кажи му... - Усмивката на Демпси стана още по- широка. - Кажи му, че новият му телевизор се е развалил. Включила си го и отзад е започнал да излиза пушек, затова отново си го изключила и сега се безпокоиш. Схвана ли?

- Да, разбирам.

Просто за да е сигурен, че наистина го е разбрала, Демпси отново ѝ показа ножа и ѝ позволи да види отражението си в него. Тя вече знаеше какво може да причини ножът и какво е способен да ѝ направи с него Демпси. В нейния случай това бе по-ефикасно от заплашване с пистолет. Пистолетът бе оръжие за в краен случай, но хладното оръжие можеше да въздейства по-силно с болката, която бе в състояние да причини.

Госпожа Нейпиър натисна бутона и името на съпруга ѝ излезе на екрана. Демпси държеше главата си близо до ней​ната, така че да чува и двамата участници в разговора, но телефонът се включи направо на гласова поща. Той сръга госпожа Нейпиър и тя малко неохотно предаде лъжата за те​левизора и помоли мъжа си да се обади и да ѝ каже кога да го очаква. След това се върна на стола си.

Райън отиде отново в кухнята и направи кана кафе. Три​мата седнаха и зачакаха в мрачно мълчание завръщането на изгубилия се Хари Нейпиър. След половин час Демпси започна да става нетърпелив. Разходи се из стаята и разгле​да поставените в рамка фотографии, прерови документите в чекмеджетата и шкафовете, а госпожа Нейпиър, гневна и унизена, през цялото време го следеше с очи. Демпси намери фотоалбум и запрелиства страниците. Спря, когато стигна до снимка на госпожа Нейпиър по бански костюм. Навярно бе правена преди четири-пет години и показваше фигурата ѝ в много добра светлина.

- Нямате деца, нали? - каза Демпси.

В очите на госпожа Нейпиър зейна мрак, като рана, от​крила се само за миг, но Райън я видя.

- Не, нямаме деца.

Демпси извади снимката от албума и я вдигна, за да я види госпожа Нейпиър.

- Което означава, че все още изглеждаш така, нали?

- Господи - каза Райън. - Ти...

- Млъквай - сопна му се Демпси, без дори да го погледне. Погледът му бе прикован в очите на госпожа Нейпиър. - По​питах те нещо. Още ли изглеждаш така?

- Не знам. Тази снимка е правена много отдавна.

- Колко отдавна?

- Десетина години?

- Това въпрос ли е или отговор?

- Отговор.

- Лъжеш. Тази снимка не е отпреди десет години. Може би пет, но не и десет.

- Не помня. Не гледам често старите снимки.

Демпси остави албума на един стол, но задържа снимка​та. Отново клекна пред госпожа Нейпиър, като поглеждаше ту към снимката, ту към нея.

- Нали помниш защо сме дошли, госпожо Нейпиър. Или Хелън? Може ли да те наричам Хелън?

Госпожа Нейпиър не отговори на втория въпрос, а само на първия.

- Казахте, че сте дошли, за да плеснете съпруга ми през пръстите. - Тя започна настървено да чеше левия си крак малко над коляното. Мястото бе силно зачервено и Райън се чудеше дали има някакво кожно заболяване, или чесането е нервен тик.

- Точно така - каза Демпси. - Дошли сме да му предадем съобщение колко е лошо да се краде и да му дадем да раз​бере какви са последствията от действията му. Знам, че си мислиш, че искаме да го убием, но не е така. Убийствата се отразяват зле на бизнеса. Привличат внимание. Ако го уби​ем, тогава ще трябва да убием и теб и изведнъж ще изпад​нем в положението да търсим чаршафи и чували и да пред​-приемаме нощни пътувания до тресавища и гори, а, честно казано, не разполагаме с толкова време. Също така вече ми писва да чакам в твоя прекрасен, но скучен дом. Трябва да предадем това съобщение на съпруга ти, но ми се струва, че и ти можеш да му го предадеш вместо нас. Или по-точно вместо мен.

Демпси погледна към Райън. Райън поклати глава.

- Не.

- Не те моля за разрешение. Намеквам ти, че трябва да излезеш и да ме чакаш отвън.

- Хайде, човече, това не е редно. Тя е достатъчно изпла​шена. Нейпиър ще си вземе бележка. Няма друг избор.

- Чакай в колата, Франки.

Райън чу предупреждението в гласа му, стана му ясно, че ако настоява, Демпси ще се нахвърли върху му, ще последва сблъсък, който може би ще изисква сериозни действия, а не бе време за това, още не. Госпожа Нейпиър отвори уста и се разтрепери.

- Моля ви - каза тя. - Направих всичко, каквото искахте.