Джон Коннолли - Душа в пламъци

Затова приемах всяка работа, която ми се предлагаше, главно проверки по застраховки и проследявания за фирми, обезпокоени от проявите на свои служители. Бях започнал да се занимавам дори с възстановяване на открадната собстве​ност, но то бе само стъпало по-нагоре от това да прибираш телевизорите и пералните на хора, пропуснали поредната вноска, и парите се изкарваха трудно. В най-добрия случай трябваше да се ровя из заложните къщи за препродавани стоки и след това да съобщавам на собственика, че може да пострада заради тези сделки, при условие че той е почтен човек, и че съм в състояние да докажа, че продава крадени вещи. В най-лошия случай ми се налагаше да тропам по вра​тите на разни вехтошари, мошеници и професионални крад​ци, които са склонни да гледат на сътрудниченето като на последна възможност, когато лъжите, заплахите и старото надеждно насилие не са били достатъчно убедителни.

След като се разбрахме, че ще поема случая „Хейт“ и тя, както му е редът, се опита да ме преметне с полагащите ми се проценти, а аз се изсмях и почаках да стане отново сери​озна, Ейми предложи да види какви документи по делото за убийството на Селина Дей могат да се намерят. Ако те бяха засекретени, както твърдеше Рандъл Хейт, тогава достъпът ѝ до материалите, които може да ползва, щеше да е ограни​чен. Междувременно Хейт бе потеглил обратно към Пастърс Бей, където щеше да седне в своя домашен офис и да напра​ви списък на всички хора наоколо, с които е влизал в допир, включително деловите контакти и всичките си познанства, колкото и бегли да са били, като наблегне особено на прис​тигналите наскоро в този район и на новите си клиенти. След ден-два аз щях да отида у тях, да поговоря с него и да опитам да разбера дали в града има човек, който е започнал да се държи по-различно с него, или новодошъл, който може да е свързан по някакъв начин със Северна Дакота, с някой от затворите за малолетни, в които Хейт е излежал първите го​дини от присъдата си, или с щатския затвор. Трябваше също така да потърся възможни допирни точки между затворите в Нюпорт и Бърлин, макар да не изглеждаше особено вероят​-но те да са слабите звена, ако прехвърлянето му под новата самоличност бе протекло гладко. След това оставаше само да се направят справки в публичните и частните архиви, за да се установи местонахождението на тези хора, да не би ня​кой от тях да е дошъл в Източен Мейн и тук да се е натъкнал на Рандъл Хейт.

Докато шофирах, си мислех каква ли може да е причи​ната за сплашването на Хейт. Изнудването бе очевидният отговор, но това би означавало, че въпросният човек не е отговорен за отвличането на Ана Кор. Защо ще привлича вниманието към себе си, ако е извършил сериозно престъп​ление, включващо отвличането на младо момиче?

Втората възможност беше садизъм: на някого да му е приятно да гледа как Хейт се гърчи от безпокойство - от чиста отмъстителност или пък защото е загубил дете при сходни обстоятелства и измъчването на мъж, извършил престъпле​ние спрямо друго дете, го доближава най-много до измъчва​нето на онзи, който е посегнал на неговото дете.

Третата възможност бе тази, която ме интересуваше най-много, макар да се опитвах да не ѝ отделям специално вни​мание, за да не разсъждавам предубедено и така да пропусна решаващи доказателства в полза на другите две. Както бе казала Ейми, тази възможност бе Рандъл Хейт да е взет на мушка от човека, отвлякъл Ана Кор, като прелюдия към пре​връщането му в изкупителна жертва за престъплението. Ако случаят беше такъв, тогава щеше да е необходимо Хейт да изпадне в паника, да избяга и информацията за неговото ми​нало да бъде разкрита анонимно пред полицията и пресата, така че посоката на разследването да се отклони от човека, отговорен за изчезването на Ана, и да се насочи към него. Дори и ако Хейт не избяга, нищо не пречеше информацията да изтече и разследването да тръгне в друга посока.

Но пък Хейт можеше да не устои на напрежението и по​съветван от адвоката си, да отиде в полицията, да признае истината за своето минало и така на теория да обезвреди единственото оръжие на своя мъчител: тайната, в която бе пазено някогашното му престъпление.

Обаче Хейт нямаше алиби за деня, в който бе изчезнала Ана Кор, и това бе сериозен проблем. Той ни бе казал, че си е бил вкъщи и е преглеждал документацията на мебелна фирма, базирана в Нортпорт. Счетоводните книги и факту​рите били в пълен безпорядък и той възнамерявал да пре​кара целия ден, опитвайки да въведе някакъв ред. За беда бил поразен от двайсет и четири часов грип и през повечето време повръщал или лежал на дивана в замаяно състояние. Затова не бил включвал компютъра, нито пък бил използвал телефона или интернет. Нямал никакви посетители и какво​то успял да хапне, било от домашния му хладилник. Никак​ви доставки на храна, нищо, което да потвърди присъстви​ето му в къщата. Така че ако се обърнеше към полицията, Рандъл Хейт щеше да се превърне в заподозрян дори и да е напълно невинен. Онова, което щеше да последва, щеше неминуемо да промени неговия живот, а желанието му бе да живее както досега - ако това изобщо беше възможно. Той беше напълно наясно, че никой повече няма да му даде нова самоличност, и се боеше, че ако миналото му стане из​вестно, при наличието на интернет истината ще го преследва навсякъде. Рандъл Хейт беше изтерзана душа. Ейми бе опи​тала да го успокои, че двамата с нея ще направим всичко по силите си, за да го защитим, но виждах в очите му, че той не го вярваше. Грижливо изграденият му живот се разпадаше и маската, която бе носил, се смъкваше от кожата му, лющеше се и падаше, за да открие отново лицето на убиеца Уилям Лагенхаймър.