Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Интересен въпрос. Той как се възприема?

- Забелязах, че не го попита.

- Не го попитах, защото не мисля, че това има значение засега. За твоите цели и в очите на своите съграждани той е Рандъл Хейт. Струва ми се, че най-често и сам се възприема по този начин. За да оцелее, е трябвало да приеме реалността на своята нова самоличност и измислената история, която върви с нея.

Тя отбеляза нещо в адвокатския си бележник и изостави темата.

- Възможно е да казва истината за онова, което се е слу​чило в плевнята. Съмненията ти са по отношение на подроб​ностите, а не по същество. Рандъл Хейт не отрича частичната си вина за случилото се със Селина Дей.

- Да, може би казва истината, но ако аз бях замесен в убийство на младо момиче и можех да прехвърля част от вината на някой друг, бих го сторил.

- Не, нямаше - каза Ейми. - Някой друг може би, но ти не.

- Защо говориш така? Не мисля, че съм чак толкова поч​тен.

- Почтеността е само част от цялото. Останалото е самоизтезание.

Каза го с усмивка, но от това думите ѝ не прозвучаха по-малко искрено. „Опазил ме Бог от евтини психолози - помис​лих си аз, -особено от такива, облечени в адвокатска тога.

- Бил е на четиринайсет - казах. - Аз не съм убивал ни​кого, когато съм бил на четиринайсет. Ако бях, не знам със сигурност каква щеше да е реакцията ми след това.

- Всичко това няма връзка с нашия случай.

- Няма ли?

- Знаеш, че е така. Някой дразни Рандъл Хейт, показ​вайки му, че знае какво е извършил като момче. По същото време в Пастърс Бей изчезва четиринайсетгодишно момиче. Сходствата са обезпокоителни.

Представих си вдигнатите към мен очи на дъщеря си и я чух как ме моли да намеря Ана Кор. Погледнах ръцете си и усетих допира на кръста, направен от клечки и клонки. На врата ми висеше по-малък вариант на същия символ, визан​тийски бронзов пилигримски кръст. Понякога трябва да ни бъде напомняно за нашите задължения към останалите, дори в ущърб на спокойствието ни.

- Защото ако онзи, който е разкрил самоличността на Рандъл Хейт, беше загрижен за Ана Кор, щеше да отиде в полицията с онова, което знае: осъждан убиец на четиринай​сетгодишно момиче живее в същото селище, където наско​ро е изчезнало друго четиринайсетгодишно момиче. Вместо това той му изпраща снимки с врати на плевни и чака да види каква ще бъде реакцията му.

- Все още си мисля, че може да е прелюдия към опит за изнудване.

- Тогава Хейт трябва да отиде в полицията.

- Ако отиде в полицията, ще стане заподозрян.

- Или ще го изключат от разследването - ако има алиби и ако не го е извършил.

Ейми посрещна със стон всяко мое ако.

- Хайде, няма как да не си обмисляла тази възможност.

- Да речем, че ми е минавало през ума, но ти наистина ли мислиш, че може да е отвлякъл Ана Кор?

- Не, освен ако не играе вабанк, като замесва нас, в който случай трябва да е необикновено умен или пък луд.

- Не ми прилича нито на едното, нито на другото. Хитър е, но ако е луд, трябва да го прикрива добре. Какво?

Не бях успял да сдържа скептичната си гримаса.

- Може би „луд“ е пресилено, но е човек, който живее с мисълта, че някога е убил дете. Наложено му е било да при​еме друга самоличност и се е установил в затънтено градче далеч от някогашния си дом. Мисля, че живее под огромно емоционално и психическо напрежение, направо бръмчи от натягане. Знаеш ли дали е поддържал някакъв контакт със семейството си?

- Казва, че не е. Знаем, че баща му е починал. Не му е из​вестно къде е майка му. Каза ми, че след освобождаването си от Бърлин е живял известно време с нея, но е имал чувство​то, че се задушава от присъствието ѝ. Освен това е смятал, че за да свикне със своята нова самоличност, ще е по-добре да прекъсне всякакви контакти със семейството. Това не е нео​бичайно. Отдавна се е научил да живее без тях, а и на много затворници им е трудно да се приспособят към семейните отношения, след като излязат на свобода. За Рандъл е щяло да бъде още по-трудно, защото официално вече дори не е бил член на семейството си.

- Било е някакъв социален експеримент, в който са били включени той и Лони Мидас.

- Не го ли одобряваш?

- Не, просто не разбирам напълно идеята, заложена в него.

- Трябва да научим повече.

- Да.

- И приемаме, че не е луд, но е под напрежение и може да се огъне.

- Съгласен съм - потвърдих неохотно.

- Ако отиде в полицията, старият му живот в Пастърс Бей ще приключи. Той не иска това. Иска да остане където е и да изживее там дните си. Както сам казваш, изтърпял е на​казанието си. Законът и обществото не могат да имат други претенции към него по този въпрос.