Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Вцепенен бях от страх, че ще умра, и напълно забравих, че в Северна Дакота смъртното наказание е отменено още през 1973 г.

На устните му трепна призрачна усмивка и после отно​во се скри на мястото, където държеше всичките свои стари призраци.

- Така че му казах какво бяхме сторили, но държах той да знае, че идеята не бе моя. Отначало я бях приел, но вече съжалявах. Изобщо не биваше да го правя и ми се искаше Селина Дей да е още жива. Разказах му как се бях опитал да спра Лони. Дори му показах как го бях хванал за китките и се бях мъчил да го откъсна от нея. Спомням си, че детективът ме потупа по гърба, когато свърших, и ми донесе газирана вода. После дойде адвокат и ме попита дали са ми прочели правата, а аз не можах да си спомня. Двамата с детектива започнаха да говорят и въпросът за правата ми повече не беше повдигнат. Позволиха ми да се видя с мама и тате и мама ме прегърна. На баща ми му беше трудно да ме поглед​не, дори и когато му казах, че не съм виновен и не съм я убил аз. Тогава той бе вече болен. Не можеше да върви без бастун и кожата му бе станала сива. Живя още три-четири години, но аз така или иначе винаги съм бил по-близък с майка си.

Хейт допи последните глътки вода и грижливо затвори празната бутилка. Хванал я бе между коленете и върхове​те на пръстите му натискаха капачката, сякаш беше бутон, който може да накара миналото му да изчезне, като заличи всичките спомени, всичките грехове.

- Двамата с Лони бяхме съдени като възрастни и прека​рахме по осемнайсет години в различни затвори, първо за непълнолетни, после за възрастни. Съдията нареди мате​риалите да бъдат засекретени - за да можем да продължим живота си след евентуалното си освобождаване, както и за​ради нашата сигурност, защото се говореше, че вуйчовците на Селина Дей били свързани с Армията за освобождение на чернокожите, макар да не знам доколко бе вярно. Като се връщам към онова време, си мисля, че може просто да са ги унищожили, та прокурорът да се скрие от отговорност, в случай че нещо се обърка. Каквато и да беше причината, по​стигнато бе споразумение, докато излежаваме присъдите си, да ни бъде дадена нова самоличност и тази самоличност да е известна само на шепа хора. Но ние разбрахме за това едва по-кьсно. Спомням си, че съдията ни каза, че сме извършили нещо ужасно, но той вярва, че всеки може да се поправи, и най-вече децата. Трябвало да ни бъде даден шанс, след като изтърпим наказанието.

След дванайсет години ни преместиха в извънщатски за​твори, за да протекат по-гладко промените в самоличността ни. Аз съм роден като Уилям Лагенхаймър, но между дър​жавния затвор в Бисмарк и Северния щатски изправителен дом в Нюпорт, Върмонт, се превърнах в Рандъл Хейт. След няколко години ме преместиха в Бърлин, Ню Хампшър, къ​дето излежах последната година от присъдата. Не ми казаха новото име на Лони, но аз и бездруго не исках да го знам. Не исках да го виждам никога повече, след всичките непри​ятности, които ни беше докарал. По-късно дойдох в Мейн.

Хейт посочи фотографията на старата врата.

- Това беше плевнята, където умря Селина Дей. Тази снимка излезе в няколко вестника. Останалите не са ми по​знати, но тази е в Дрейк Крийк. Още я виждам в сънищата си.

Погледна адвокатката, за да види нейната реакция на пов​торния му разказ за случилото се. Тя опита да му се усмих​не окуражаващо, но се получи по-скоро нещо като гримаса. Хейт се обърна към мен. Отвори уста и разпери ръце, сякаш за да добави нещо - извинение или пояснение, че всичко това вече е минало - но, изглежда, си даде сметка, че няма какво повече да каже, затова затвори уста, скръсти ръце и зачака безмълвно да чуе какво ще му кажем ние.

- Значи някой е открил кой сте - рекох аз.

- Да. Не знам кой и как, но да, за това става дума.

- Може да е прелюдия към изнудване - отбеляза Ейми.

- Имало ли е заплахи с цел изнудване? - попитах.

- Все още не - отвърна тя.

Повдигнах рамене. Светлината на залязващото слънце се отразяваше в очилата на Хейт и вече не можех да виждам очите му.

- Мисля, че засега господин Хейт има две възможности - казах. -Да остане където е и да се справи с последствия​та, ако този човек реши да оповести публично онова, което знае, или пък да напусне дома си и да отиде някъде другаде. Може евентуално да се свърже с властите в Северна Дакота и да провери дали не биха му дали нова самоличност, обаче предполагам, че тогава ще трябва да докаже, че евентуал​ното му разкриване ще го изложи на опасност, ала дори да успее, новите самоличности не се раздават току-така. Виж, в края на краищата, каквото и да е естеството на престъпле​нието му, той е излежал присъдата си. Бил е дете, когато е убита Селина Дей, не е бил пълнолетен. Освен това, ако раз​съждаваме трезво, престъплението е извършено много от​давна, и то в друг щат. Ако самоличността му бъде разкрита, в Мейн навярно ще има хора, които ще реагират зле, но е възможно и да се изненадам от толерантността на повечето си съграждани.