Джон Коннолли - Душа в пламъци

Всичките тези мисли ми минаваха през ума, докато той седеше до мен, издавайки лека миризма на сапун и евтин одеколон, и се готвеше да се разкрие пред своите безмълвни съдии.

- Споделих с господин Паркър само малка част от онова, което ми казахте - обади се Ейми. - Реших, че ще е по-добре да чуе останалото направо от вас.

Хейт преглътна мъчително. В стаята беше топло и лицето му лъщеше от пот. Понечи да си свали сакото, но когато го смъкна от раменете, забеляза петната от пот под мишниците и го нахлузи обратно. Не искаше да се чувства по-уязвим, отколкото вече се чувстваше, затова устоя на желанието да се държи по-неофициално дори за сметка на собственото удобство.

В шкафа за документи в офиса имаше малък хладилник. Ейми извади от него две бутилки вода и подаде едната на Хейт. Аз взех втората, макар да не бях жаден. Хейт веднага започна да пие, но после забеляза, че нито Ейми, нито аз по​сягаме към водата, и по изражението му разбрах, че едновре​менно е и благодарен за нейното старание да облекчи жаж​дата му, и засрамен заради тази своя, макар и малка, проява на слабост. По брадата му покапа вода и той я изтри с лявата си ръка, мръщейки се на себе си и на нас. Хвърли ми още един кос поглед.

Знаеше, че го преценявам и следя дори най-малките му движения.

- Несръчно от моя страна - каза.

Извади от кожената си чанта подплатен книжен плик. Вътре имаше няколко фотографии, вероятно препечатани на домашен принтер. Бяха общо пет. Нареди ги върху бюро​то, така че всичките да се виждат. Темата навсякъде бе една и съща, макар отделните обекти да бяха различни: заснети бяха врати на плевни. Две червени, една зелена, една черна, а последната беше копие от черно-бяла снимка във вестник, но вратата бе толкова стара и избеляла, че бе невъзможно да разбереш дали изобщо е имала някакъв цвят. Боята при​личаше на набръчкана кожа, ефект, засилван от дупките в горната част на двете крила и увисналото накриво мандало, напомнящо полуусмивка, така че цялостното впечатление бе за много стара рисунка на лице. Тази снимка Хейт сло​-жи малко встрани от останалите, използвайки върховете на пръстите си. Сякаш му бе по-мъчително да я гледа.

- Започнаха да пристигат преди четири дни - каза той. - Червената дойде първа, после зелената. На третия ден няма​ше нищо, после пристигна още една червена заедно с черна​та, всяка в отделен плик. Тази - посочи сивата врата - дойде днес сутринта.

- По пощата или предадена на ръка? - попитах.

- По пощата. Пазя пликовете.

- Пощенски клейма?

- От Бангор и Огъста.

- Предполагам, че тези снимки ви говорят нещо?

Тялото му се напрегна. Той протегна ръка към водата и отпи още веднъж. Започна да говори бавно, но само в на​чалото. Историята си имаше собствена динамика и щом навлезе в разказа за онова, което бе извършил, Хейт загуби контрол над нея, както бе станало и при убийството, което описваше.

- През 1982 г., когато бях на четиринайсет години, Лони Мидас и аз заведохме момиче на име Селина Дей в една плевня в Дрейк Крийк, Северна Дакота. То също беше чети​ринайсетгодишно, малко чернокожо момиче. Носеше бяла блуза и пола на червени и черни карета, косата ѝ бе разделе​на на снопчета и сплетена на плитчици. С Лони я бяхме забелязали и бяхме говорили доста за нея. Имаше черква извън града, не много по-голяма от обикновена къща, и богомол​ците в нея бяха все цветнокожи. С Лони понякога минавахме оттам и ги гледахме през прозореца. Те имаха служби през седмицата и ги чувахме как повтарят, че Исус бил техният бог и спасител, и как викат амин и алилуя. Лони казваше, че било смешно всичките тези цветнокожи хора да вярват, че ще бъдат спасени от бял мъж, но аз изобщо не го намирах за смешно. Майка ми ми бе казвала, че Исус обича всички, все едно какъв е цветът на кожата им.

На това място от разказа си той сви целомъдрено устни и ни погледна, търсейки одобрение. Виждате ли? Аз не съм расист и знам кое е добро и кое лошо. Знаех го тогава, знам го и сега. Онова, което се случи, онова, което извърших, не ми беше присъщо. Не биваше да съдят за мен само по него, нали?

Ние запазихме мълчание, защото въпросите бяха само в очите му, и той продължи своя разказ.

- Дори още не бях целувал момиче. Лони беше. Веднъж отиде в гората с една от дъщерите на Бийл и после ми каза, че тя му е позволила да пипне едната ѝ гърда, но, разбира се, не ги наричаше гърди. Наричаше ги „цици“.

Целомъдреното изражение се появи отново. Мръсникът Лони Мидас с неговия просташки език и неговия Исус на белите хора.