Джон Коннолли - Душа в пламъци

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Коннолли - Душа в пламъци» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Душа в пламъци: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Душа в пламъци»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пролет е и полумумифицираното тяло на млада еврейка бива открито погребано в горите на Мейн. Ясно се вижда, че е родила малко преди смъртта си. От бебето обаче няма и следа.
Частният детектив Чарли Паркър е ангажиран от адвокат Мокси Кастин да следи полицейското разследване и да намери детето, но Паркър не е единственият, който търси. И някой друг е по следите, оставени от жената... Някой, който се интересува от нещо повече от едно изчезнало дете. Някой, готов да убие всеки, изправил се на пътя му.
А в една къща на ръба на гората, един телефон-играчка започва да звъни. На едно малко момче му предстои да получи обаждане от мъртва жена...

Душа в пламъци — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Душа в пламъци», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Всичките тези мисли ми минаваха през ума, докато той седеше до мен, издавайки лека миризма на сапун и евтин одеколон, и се готвеше да се разкрие пред своите безмълвни съдии.

- Споделих с господин Паркър само малка част от онова, което ми казахте - обади се Ейми. - Реших, че ще е по-добре да чуе останалото направо от вас.

Хейт преглътна мъчително. В стаята беше топло и лицето му лъщеше от пот. Понечи да си свали сакото, но когато го смъкна от раменете, забеляза петната от пот под мишниците и го нахлузи обратно. Не искаше да се чувства по-уязвим, отколкото вече се чувстваше, затова устоя на желанието да се държи по-неофициално дори за сметка на собственото удобство.

В шкафа за документи в офиса имаше малък хладилник. Ейми извади от него две бутилки вода и подаде едната на Хейт. Аз взех втората, макар да не бях жаден. Хейт веднага започна да пие, но после забеляза, че нито Ейми, нито аз по​сягаме към водата, и по изражението му разбрах, че едновре​менно е и благодарен за нейното старание да облекчи жаж​дата му, и засрамен заради тази своя, макар и малка, проява на слабост. По брадата му покапа вода и той я изтри с лявата си ръка, мръщейки се на себе си и на нас. Хвърли ми още един кос поглед.

Знаеше, че го преценявам и следя дори най-малките му движения.

- Несръчно от моя страна - каза.

Извади от кожената си чанта подплатен книжен плик. Вътре имаше няколко фотографии, вероятно препечатани на домашен принтер. Бяха общо пет. Нареди ги върху бюро​то, така че всичките да се виждат. Темата навсякъде бе една и съща, макар отделните обекти да бяха различни: заснети бяха врати на плевни. Две червени, една зелена, една черна, а последната беше копие от черно-бяла снимка във вестник, но вратата бе толкова стара и избеляла, че бе невъзможно да разбереш дали изобщо е имала някакъв цвят. Боята при​личаше на набръчкана кожа, ефект, засилван от дупките в горната част на двете крила и увисналото накриво мандало, напомнящо полуусмивка, така че цялостното впечатление бе за много стара рисунка на лице. Тази снимка Хейт сло​-жи малко встрани от останалите, използвайки върховете на пръстите си. Сякаш му бе по-мъчително да я гледа.

- Започнаха да пристигат преди четири дни - каза той. - Червената дойде първа, после зелената. На третия ден няма​ше нищо, после пристигна още една червена заедно с черна​та, всяка в отделен плик. Тази - посочи сивата врата - дойде днес сутринта.

- По пощата или предадена на ръка? - попитах.

- По пощата. Пазя пликовете.

- Пощенски клейма?

- От Бангор и Огъста.

- Предполагам, че тези снимки ви говорят нещо?

Тялото му се напрегна. Той протегна ръка към водата и отпи още веднъж. Започна да говори бавно, но само в на​чалото. Историята си имаше собствена динамика и щом навлезе в разказа за онова, което бе извършил, Хейт загуби контрол над нея, както бе станало и при убийството, което описваше.

- През 1982 г., когато бях на четиринайсет години, Лони Мидас и аз заведохме момиче на име Селина Дей в една плевня в Дрейк Крийк, Северна Дакота. То също беше чети​ринайсетгодишно, малко чернокожо момиче. Носеше бяла блуза и пола на червени и черни карета, косата ѝ бе разделе​на на снопчета и сплетена на плитчици. С Лони я бяхме забелязали и бяхме говорили доста за нея. Имаше черква извън града, не много по-голяма от обикновена къща, и богомол​ците в нея бяха все цветнокожи. С Лони понякога минавахме оттам и ги гледахме през прозореца. Те имаха служби през седмицата и ги чувахме как повтарят, че Исус бил техният бог и спасител, и как викат амин и алилуя. Лони казваше, че било смешно всичките тези цветнокожи хора да вярват, че ще бъдат спасени от бял мъж, но аз изобщо не го намирах за смешно. Майка ми ми бе казвала, че Исус обича всички, все едно какъв е цветът на кожата им.

На това място от разказа си той сви целомъдрено устни и ни погледна, търсейки одобрение. Виждате ли? Аз не съм расист и знам кое е добро и кое лошо. Знаех го тогава, знам го и сега. Онова, което се случи, онова, което извърших, не ми беше присъщо. Не биваше да съдят за мен само по него, нали?

Ние запазихме мълчание, защото въпросите бяха само в очите му, и той продължи своя разказ.

- Дори още не бях целувал момиче. Лони беше. Веднъж отиде в гората с една от дъщерите на Бийл и после ми каза, че тя му е позволила да пипне едната ѝ гърда, но, разбира се, не ги наричаше гърди. Наричаше ги „цици“.

Целомъдреното изражение се появи отново. Мръсникът Лони Мидас с неговия просташки език и неговия Исус на белите хора.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Душа в пламъци»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Душа в пламъци» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Коннолли - Любовники смерти
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Жнецы
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Гнев ангелов
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Рожденные убивать
Джон Коннолли
Джон Коннолли - The Dirty South
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Песен на сенките
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Черният ангел
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Дарк Холоу
Джон Коннолли
Отзывы о книге «Душа в пламъци»

Обсуждение, отзывы о книге «Душа в пламъци» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x