Джон Коннолли - Душа в пламъци

Или пък малкото момче вътре в теб, сега надарено с мъж​ка сила, ще намери друг изход? В края на краищата някога си убил. Колко трудно ще бъде да убиеш отново?

Тя погледна часовника си. Детективът бе казал, че ще дойде до час, а той рядко закъсняваше. Покрай прозореца прелетя нещо, сянката му влезе за кратко в стаята и мина през тялото ѝ, преди да си тръгне. Чу пляскане на криле и почти усети докосване на пера. Видя как гарванът кацна на клон от брезата, надвиснал над малкия паркинг. Гарваните я объркваха. Със своя мрачен вид, с интелигентността си, с това как понякога отвеждат вълците и кучетата при тяхната плячка. Това бяха птици ренегати: инстинктът ги караше да издават на глутницата присъствието на уязвимите. Но този не беше сам. Имаше още един, кацнал по-нависоко. На фона на преплетените клони не бе забелязала появяването му. До​летя и трети. Настани се върху стълб от оградата, за момент протегна крило, после замря неподвижно. Всичките прили​чаха на статуи. И всичките бяха обърнати към пътя.

Странно.

После забрави за гарваните. Засега. Появи се кола, стар мустанг. Никога не се беше интересувала особено от авто​мобили и не можеше да различава старите модели, но видът на този изкара на лицето ѝ лека усмивка за пръв път този следобед.

Детективът и неговата играчка.

Той слезе от колата. Както винаги, Ейми го наблюдаваше с дълбоко любопитство: и той всяваше безпокойство, както черните птици, които се бяха събрали тук; интелектът и ин​стинктите му ѝ се струваха не по-малко странни от техни​те. Носеше тъмен костюм с тясна черна вратовръзка. Това бе необичайно за него, защото обикновено предпочиташе по-всекидневното облекло, но костюмът му стоеше добре.

Беше еднореден, по тялото, панталонът много тесен при подгъва. Със своите бледи черти и леко прошарена тъмна коса той приличаше на едноцветен образ, сякаш изпаднал в есенния пейзаж от някоя стара фотография, от някое отми​нало време.

През годините, откакто го познаваше, често се беше питала защо я тревожи толкова. Отчасти това се дължеше на неговата склонност към насилие. Не, така не бе честно; по-точно щеше да е да каже „неговата готовност да използ​ва сила и видимото му удовлетворение от това“. Той беше убивал и Ейми знаеше, че ще убие отново. Обстоятелства​та щяха да го принудят, защото привличаше злите мъже и жени и ги ликвидираше, когато няма друг избор. А поняко​га и когато има, както подозираше тя. Не знаеше каква бе тази негова притегателна сила, но когато мислеше за това, откриваше несвързани фрази, които се въртяха в съзнание​то ѝ. Кон, използван от ловците като прикритие. Козата на Юда [7] Коза, която е дресирана да въвежда овцете в кланицата. - Бел. прев. . Примамка. В отделни моменти в него имаше нещо не от този свят, събуждаше същото чувство, каквото получа​ваш понякога привечер в църковния двор, когато зърнеш от​далечаващ се силует бавно да се стопява във вечерния здрач и не си много сигурен дали си видял просто друг опечален, който си тръгва, или някакво не толкова материално при​-съствие. Може би бе невъзможно да си ставал свидетел на толкова много болка и смърт, както този човек, без нещо от отвъдното да е оставило свой отпечатък върху теб - разбира се, ако сам вярваш, че има друг свят. Тя вярваше и нищо от срещите ѝ с детектива не я беше накарало да се усъмни в тази си вяра. Сега бе използвал афтършейв с дъх на тамян и тя си помисли, че ароматът му е много на място.

Но той умееше да навлиза в обстановката. Иначе би му било невъзможно да следва избраната от него професия. Това не бе само някакво лустро на нормалност, под което се крие. То му беше присъщо, както и странността. Дори и сега, облечен в своя елегантен черен костюм, носеше в дясната си ръка кафяв книжен плик. Сигурна бе, че в него имаше кифлички. Кифличките бяха нейната слабост. За подходяща кифличка в подходящ момент беше способна дори да измени на годеника си, а тя го обичаше силно. Забеляза, че си играе с годежния пръстен, сваляше го от пръста и пак го слагаше, и не можеше да си спомни дали мисълта за Бренан, мъжа, който ѝ бе дал пръстена, я накара да го докосне, или беше започнала да го върти, когато се появи детективът. Реши, че не желае да мисли повече за това, макар че щеше да го каже на детектива, друг път и на друго място. Той прекоси пар​кинга, тръгна по мократа пътека, която водеше към сградата, и на нея ѝ се стори, че черните птици обърнаха глави да про​следят движението му, може би привлечени от чернотата на неговия костюм, разпознали в него един от своите. Искаше ѝ се да си тръгнат. Нагласи щорите на прозореца, така че да са извън зрителното ѝ поле, но усещането за присъствието им остана. „Това са просто птици, помисли си: големи черни птици. Не е филм. Ти не си Типи Хедрън [8] Натали Кей Хедрън - Типи Хедрън, американска актриса, изпъл нителка на .“