Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Има моменти, когато я поглеждам и виждам теб - каза Рейчъл. -Или когато говори, чувам твоя глас. Мисля, че прилича повече на теб, отколкото на мен. Не е ли странно, че те вижда толкова рядко?

Не можах да сдържа реакцията си и Рейчъл веднага се извини. Докосна леко рамото ми с дясната си ръка.

- Не исках да прозвучи така. Не те обвинявам. Просто констатирам факта. - Отново се загледа в дъщеря ни. – Тя обича да е с теб. Джеф е добър с нея и я глези, но тя винаги се държи малко на разстояние.

„Недей така, Сам, помислих си аз, той положително ще те посъветва да инвестираш издръжката си в оръжия или в тютюневите концерни.“

- Тя е толкова самостоятелно дете - продължи Рейчъл. - Има приятели и върви добре в училище - повече от добре, изпреварила е всички в класа във всяко едно отношение. Но има неща, които пази за себе си и в себе си, свои тайни. Това не го е взела от мен. Това е твоето у нея.

- Звучиш така, сякаш не си убедена, че е хубаво да пазиш нещо за себе си.

Рейчъл се усмихна.

- Не знам какво е, затова не мога да кажа.

Ръката ѝ още докосваше рамото ми. Тя, изглежда, извед​нъж забеляза това и я остави да падне, но движението не беше рязко. Онова, което съществуваше между нас, вече бе по-различно. Имаше тъга и съжаление, но не и болка, или поне не толкова много, че да влияе върху начина, по който се държим помежду си, когато сме заедно.

- Опитай да се виждаш с нея малко по-често - каза Рей​чъл. -Можем да го уредим.

Не отговорих. Мислех за Валъри Кор и изчезналата ѝ дъ​щеря. Мислех за покойната си съпруга и своята първа дъще​ря, изтръгнати насилствено от този живот само за да запазят присъствието си тук в друга форма. Бях видял размиване​то на световете, гледал бях как елементите на онова, което беше преди и което щеше да дойде, се изливат в този живот като тъмно мастило във вода. Знаех, че съществува форма на злото, недостижима за човешкия разум, извор, от който пие всяко друго зло. Знаех също, че съм белязан, макар и сам още да нямах представа с каква цел. Затова стоях настрани от дъщеря си, заради страха от онова, което можех да ѝ до​карам.

- Ще направя всичко по силите си - излъгах.

Рейчъл отново вдигна ръка, но този път докосна лицето ми, проследи очертанията на костите отдолу и аз усетих, че очите ми започват да парят. Затворих ги за малко и в този миг заживях друг живот.

- Знам, че се опитваш да я предпазиш, като стоиш настра​ни, но много съм мислила за това - каза Рейчъл. - В начало​то исках да се махнеш от живота ни. Ти ме плашеше, както заради онова, което беше способен да сториш, така и заради мъжете и жените, които те принуждаваха да постъпваш така, но трябва да има равновесие, а това равновесие сега го няма. Ти си неин баща и като стоиш настрани от нея, я нараняваш. Ние я нараняваме, защото аз също нося вина за онова, което се случи. И двамата трябва да положим повече усилия зара​ди нея. Е, разбрахме ли се?

- Разбрахме се - казах аз. - Благодаря ти.

- Няма да ми благодариш, когато те замъкне в „Американ Гърл“ [5] Верига магазини за кукли. - Бел. прев. . Портфейлът ти също няма да ми благодари.

Сам бе клекнала край гората, събираше съчки и клонки, усукваше ги и правеше от тях разни фигури.

- Какво те накара да стигнеш до тази мисъл?

- Сам ме накара - отвърна Рейчъл. - Попита дали си до​бър човек, след като залавяш лошите и ги пращаш в затвора.

- А ти какво отговори?

- Казах ѝ истината. Че си добър човек. Обаче се разтре​вожих дали след като знае с какво се занимаваш, няма да започне да свързва професията ти с присъщите ѝ опасности и я попитах страхува ли се за теб. Отговори ми, че не се стра​хува, и аз ѝ повярвах.

- Каза ли защо не се страхува?

- Не - Рейчъл се намръщи. - Само че отговорът ѝ бе мно​го странен, не думите, а начинът, по който ги каза. Заяви ми, че лошите хора трябвало да се страхуват от теб, и не се шегуваше, не беше перчене. Беше много сериозна и много уверена. После просто се обърна и отиде да си легне. Това беше преди няколко вечери и след това аз бях тази, която не можеше да заспи. Сякаш говорех с оракул, ако разбираш какво имам предвид.

- Ако е оракул, няма да казвам на никого. Половин Нова Англия ще се изсипе да пита за числата от тотото и Джеф сигурно ще прибира за консултациите по десет долара на човек.

Рейчъл ме ръгна с лакът и тръгна към вратата. Време беше да тръгват.

- Започни да ходиш по срещи - каза тя. - Още малко и ще се превърнеш в калугер.

- Сезонът не е подходящ - отвърнах. - Човек не тръг​ва по срещи, когато започва зимата. Твърде много дрехи. Трудно ще разбереш какво ти се предлага, преди да е ста​нало късно.