Джон Коннолли - Душа в пламъци

Това бе Пастърс Бей. Тук хората бяха по-различни.

Но това не беше цялата истина.

Дори приблизително.

Аз гледах пресконференцията по ранните вечерни нови​ни, прав в дневната на моята къща, докато дъщеря ми Сам довършваше млякото и сандвича си в кухнята. Рейчъл, май​ката на Сам и моя бивша приятелка, седеше на ръба на фо​тьойла с очи, приковани в екрана. Двете със Сам бяха на път за Бостън, за да вземат самолета за Ел Ей, където Рейчъл трябваше да говори на симпозиум за клиничния напредък в когнитивната психотерапия. Тя бе опитала да ми обясни същността на този напредък, но аз само стигнах до извода, че участниците в симпозиума сигурно са по-умни от мен и могат да задържат вниманието си по-продължително време. Рейчъл имаше приятели в Ориндж Каунти, на които възна​меряваше да гостува, и тяхната дъщеря бе само няколко ме​сеца по-голяма от Сам. Симпозиумът щеше да ѝ отнеме един ден, останалото време от престоя им в Калифорния щеше да бъде посветено на отдавна обещаваните пътувания до Дисниленд и студията на „Юнивърсъл“.

Сам и Рейчъл живееха в Бърлингтън, Върмонт, в къщата на бащата на Рейчъл. Аз вземах Сам винаги когато ми беше възможно, но не толкова често, колкото ми се искаше, тъй като ситуацията бе усложнена, или поне аз си казвах така, от факта, че вече повече от година Рейчъл се срещаше с друг. Джеф Рийд беше по-възрастен от мен, бивш администратор на капиталовите пазари в голяма банка, който се беше пен​сионирал рано и по този начин бе избягнал благополучно поредицата скандали и фалити, за които навярно и той бе допринесъл. Не знаех това с положителност, но бях достатьчно жалък да му завиждам за мястото в живота на Рейчъл и Сам. Бях се сблъскал с него веднъж, когато отидох да видя Сам за рождения ѝ ден, и той бе опитал да ме порази с благо​разположението си. Владееше похватите на човек, прекарал голяма част от живота и кариерата си, карайки другите да му имат доверие, заслужено или не: широка усмивка, здраво ръкостискане, лявата ръка на моето рамо, за да ме накара да се почувствам високо ценен. Секунди след като се запознах с него, вече се опипвах, за да се уверя, че портфейлът и ча​совникът ми са още на мястото си.

Гледах Рейчъл, докато слушаше подробностите от прес​-конференцията. Бе позволила малко сиво да пропълзи в чер​вените ѝ коси, около очите и устата ѝ имаше бръчици, които не помнех от преди, но все още бе много хубава. Болка про​низа сърцето ми и аз я успокоих с мисълта, че всичко е така, както трябва да бъде, колкото да ми липсват и двете.

- Какво мислиш? - попитах.

- Езикът на тялото ѝ нещо не ми харесва - каза Рейчъл. - Тя не иска да бъде там, и не само защото я е сполетял кош​марът за всяка майка. Изглежда уплашена и не мисля, че е заради репортерите. Бих си позволила да изкажа предполо​жението, че крие нещо. Чувал ли си нещо за този случай?

- Не, но не съм и разпитвал.

Предаването от пресконференцията свърши и водещата превключи на войните в чужбина. Чух шум зад гърба си и видях, че Сам гледа новините от хола. Тя беше висока за въз​растта си, с коси в по-светъл вариант на червеното от тези на майка ѝ и със сериозни кафяви очи.

- Какво се е случило с момичето? - попита, след като вле​зе в стаята. Държеше остатъка от сандвича в дясната си ръка и дъвчеше отхапаното. По пуловера ѝ имаше трохи и аз ги изтръсках. Изглеждаше недоволна. Може би искаше да си ги запази за после.

- Не знаят - отвърнах аз. - Изчезнало е и сега се опитват да го намерят.

- Избягало ли е? Понякога хората бягат.

- Възможно е, скъпа.

Тя ми подаде остатъците от сандвича.

- Не искам повече.

- Благодаря - казах аз. - Ще си го сложа в рамка.

Сам ме погледна особено, после попита дали може да из​лезе навън.

- Да - каза Рейчъл. - Но стой на място, където можем да те виждаме.

Сам понечи да тръгне, но спря.

- Татко, ти намираш хора, нали?

- Да, намирам.

- Трябва да идеш да намериш момичето.

Изприпка навън. След малко върхът на главата ѝ се пока​за на прозореца, започнала бе да разглежда цветните лехи. През последното си гостуване тя ми беше помогнала да на​садя навсякъде обичайните за района многогодишни цветя, защото бях позанемарил градината, след като тя и майка ѝ си отидоха. Сега имаше козя брада и камбанки, костенурска глава и иглика, всичките с грижливо поставени надписи, за да знае Сам кое какво е. Още не беше се стьмнило, но лампи​те отвън се включваха при движение и тя се забавляваше да ги пали, като танцуваше под тях. Рейчъл отиде до прозореца и ѝ махна. Изключих телевизора и се присъединих към нея.