Джон Коннолли - Душа в пламъци

Ето една от тези истини: отвличането на дете след три часа по правило се третира като убийство.

Първият проблем, с който се сблъскаха разследващите изчезването на Ана Кор, възникна от закъснялото обявяване на тревога код оранжево. Ана беше изчезнала от малък, но оживен мол на сушата, където бе отишла с приятелката си от училище Хелън Дъбюк и майка ѝ на съботно пазаруване, най-вече за да си купи „Великия Гетсби“ за часовете по ли​тература. Отделила се от Дъбюкови, за да влезе в магазина за нови и употребявани книги, докато те отишли в „Сиърс“ да купят на Хелън обувки за училище. Не се разтревожили особено, когато изминали двайсет минути, а Ана още не се била присъединила към тях; тя била дете със слабост към книжарниците и били сигурни, че просто се е свила в някой ъгъл с роман в ръцете, зачела се е и сюжетът я е погълнал из​цяло. Обаче в книжарницата я нямало. Продавачът си спом​-нил Ана и казал, че не е останала дълго, само прегледала рафтовете, после взела своята книга и си тръгнала. Хелън и майка ѝ се върнали при колата, и там я нямало. Опитали да се свържат с нея по джиесема, ала той се включил направо на гласова поща. Претърсили мола, което не им отнело мно​го време, после позвънили в дома на Ана, да не би случайно да се е прибрала с колата на някой друг, без да си направи труда да се обади, макар че това щяло да е нехарактерно за нея. Валъри Кор не си била вкъщи. По-късно щяло да се раз​бере, че си е правила косата при Луиз Дусет, която държа​ла малък фризьорски салон на „Мейн Стрийт“, на задната страна на къщата си. Телефонът на Валъри иззвънял, докато миели косата ѝ, и тя не го чула заради шума на водата.

Накрая госпожа Дъбюк се обадила, не на 911, а в самия полицейски участък на Пастърс Бей. Било само по силата на навика, нещо обичайно за жителите на малък град със собствена полиция, но това довело до ново забавяне, докато началникът на полицията Алън обмислял дали да сигнали​зира шерифството и щатската полиция, която на свой ред трябвало да информира отдела си за криминални разследва​-ния. Когато бе обявена тревогата код оранжево, вече беше изминал час и петнайсет минути, или повече от една трета от тричасовия срок, считан за решаващ при всяко отвлича​не на малолетен, след изтичането на който детето се прие​ма за мъртво. Но след като тревогата бе обявена, властите реагираха бързо. В щата имаше установени процедури за случаи като този, те бяха задействани незабавно и с коор​динацията им се зае Обединеният организационен екип за справяне с произшествията. В района бяха съсредоточени полицейски патрули, които започнаха да обикалят пътища​та. В Пастърс Бей бе изпратен екип за проверка на уликите, запланувано бе компютърът на Ана Кор да бъде изследван за нещо подозрително и да се поиска от майката да подпише декларация, с която да даде достъп до данните за разгово​рите, водени от джиесема на Ана. Мобилният ѝ оператор бе вече уведомен и бяха направени опити да се установи мес​тонахождението на телефона, но онзи, който я бе отвлякъл, не само че го беше изключил, но и бе извадил батерията и бе ликвидирал възможността той да бъде засечен.

Данните за жертвата бяха изпратени в Националния кри​минален информационен център, след което Ана Кор автоматично бе включена в категорията „изчезнало или застра​шено лице“. Това на свой ред доведе до уведомяването на Центъра за изчезнали и малтретирани деца и на ФБР. Зве​ното „Адам“, специализираният отряд на Националния цен​тър за изчезнали и малтретирани деца, бе готово за дейст​вие, регионалното Звено за бързи действия при отвличане на деца в Бостън беше на крак и чакаше официалното искане за помощ от мейнската щатска полиция. Лесничеите започваха подготовка за щателно претърсване на ненаселените райони около предполагаемото място на отвличането. Когато пред​видените три часа изтекоха и Ана Кор все още не беше на​-мерена, през редиците на полицейските служители премина лека вълна. Това бе безмълвно признание, че сега естеството на разследването задължително ще се промени. Направен бе списък с членове на семейството и близки приятели - първи​те заподозрени, когато пострада дете. Всички се съгласиха да се явят на разпит, придружен от тест с детектор на лъжа​та. Първа беше разпитана Валъри Кор.

На петата минута от разговора с нея дойде първото обаж​дане до ФБР.

Ана Кор бе в неизвестност повече от седемдесет и два часа, но изчезването ѝ беше странно, ако можеше да се каже, че обстоятелствата при отвличането на едно дете са по-странни от тези при отвличането на друго. По-точно ще е да кажем, че онова, което се случваше след него, изглеждаше по-странно, защото Валъри Кор, майката на момичето, не се държеше както можеше да се очаква от жена в нейното по​ложение.