Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Значи да си кротува и да се надява момичето да бъде намерено?

- Такъв ще бъде моят съвет засега. Междувременно ти ще се поогледаш кой може да му изпраща тези снимки, защото знаеш, че е важно.

Беше ме хванала натясно. Рандъл Хейт не бе извършил никакво престъпление в щата Мейн, за което да знаем. Хейт бе клиент на Ейми, а аз се бях съгласил да работя за нея по случая. Обвързан бях донякъде със задължението да спаз​вам поверителността на информацията за клиента и това до​някъде ме предпазваше от натиска на полицията да разкрия подробности за своя ангажимент, ако се стигне дотам. Обаче ситуацията, в която се бяхме озовали, не ми харесваше. За да предпазим Хейт, скривахме важна информация, която може​ше да е свързана с разследването по изчезването на Ана Кор, въпреки че нямахме никакви сведения, които да говорят за пряка връзка между Хейт и престъплението, освен географ​ската близост и сходството във възрастта на двете момичета. Това бе най-мрачната от всички мрачни територии и чувст​вах, че Ейми задълбава в нея.

- Смущава ли те? - попита тя. - Онова, което е извършил Рандъл, смущава ли те?

- Разбира се, че ме смущава.

- Повече, отколкото би трябвало ли? Изпитваш ли лична неприязън към него заради загубата на собствената си дъще​ря? Длъжна съм да попитам. Нали разбираш?

- Разбирам. Не, не изпитвам прекомерна неприязън към него. Убил е дете, когато той самият е бил дете. Но имам усещането, че е мръсник, макар да не ми е ясно защо. Знаеш, че бих могъл да си тръгна оттук, нали? Нищо, с което се съ​гласих в този офис, не е обвързващо.

- Да. Но знам също така, че няма да си тръгнеш.

- Ако си права, няма ли да ми кажеш защо?

- Защото всичко това има връзка с друго дете. Защото Ана Кор е някъде там и може да е още жива. Докато има надежда за нея, ти няма да си тръгнеш. Разбирам, че си при​теснен, задето няма да идем в полицията. Ще го пообработя още, да видя дали няма да размисли и да се яви доброволно, но ако ти не успееш да откриеш никаква неоспорима връзка между Ана Кор и онова, което се случва с нашия клиент, лично ще извикам ченгетата, ще седна върху него и няма да мръдна, преди да дойдат.

Докато се мъчех да си представя тази картина, тя добави:

- Защото това е другата причина да приемеш този случай: и ти като мен се чудиш дали човекът, който си прави шегички с Рандъл Хейт, не е същият, който е отвлякъл Ана Кор.

Пътувах обратно към Скарбъро, като се взирах напрегна​то в мрака, докато дъждът плющеше по предното ми стъкло. В такова време фаровете на мустанга не вършеха много ра​бота, но обичах да изкарвам колата при всяка възможност, а и когато потеглях, не беше толкова зле. Мустангът ми беше слабост, макар че ми бе приятно да живея с мисълта, че съм човек със сравнително малко слабости. На седалката до мен имаше разпечатка с имената на всички участници в делото за Селина Дей, които Хейт бе успял да си спомни. Той не бе много сигурен как се пишат някои от тях и твърдеше, че няма представа къде са сега тези хора. Когато го попитах дали не е бил изкушен да разбере нещо повече за тях, той отговори, че Уилям Лагенхаймър може и да е бил изкушен, но Рандъл Хейт не е.

Случаят „Хейт“ ме притесняваше, обаче щях да го пое​ма дори и ако не се ръководех от интереса към отвличането на Ана Кор. В края на краищата парите щяха да ми дойдат добре, както и откъсването от ежедневието, което ми обе​щаваше този ангажимент. В момента нямаше много работа. Фирмите и частните лица не разполагаха с излишни сред​-ства, които да харчат за частни детективи, не и ако не ги гро​зеше опасност да загубят много пари или доброто си име, а в тези случаи те така или иначе се обръщаха към по-големите агенции. Пресъхнали бяха дори бракоразводните дела, от които обикновено, ако не течеше, поне капеше по мъничко. Съпрузите и съпругите, които подозираха брачните си парт​ньори в измяна, провеждаха свои собствени разследвания, проверяваха джиесеми, разписки от банкомати, резервации за хотели. Дори проследяваха сами своите половинки или караха някой приятел да свърши това вместо тях, ако успее​ха да намерят такъв, на когото да се доверяват напълно и да са сигурни, че той не е третият. При все че мнозина просто продължаваха съвместното съществуване, защото дори да докажеха, че подозренията им са основателни, какво биха могли да сторят? Всеки се бореше да оцелее. Достатъчно трудно им бе да плащат за общия покрив над главите си, камо ли пък за два. Понякога самото икономическо положе​ние стигаше, за да държи мъжа и жената в правия път или ги принуждаваше да живеят със съмненията си.